Българка

Майки мои святи и пресвяти, С мигли натежали от умора. Вий сте ни родили на Земята И от мъката ви станали сме корен. Вий, невести святи и пресвяти, С устни румени, с коси превити, С тях сте ни покривали шелата В дни нерадостни, в дни честити. Българки със самодивско мляко, В огън, меч и обич закалени. С вярата си пазихте Земята И за вас легенди са Родени. Не ревнувайте, мъжете чернооки, От шума на конското копито. Ще се върнем в хорите широки. Няма вино руйно ненапито. Няма мъжка кръв у нас спокойна. Само мъртвите покой ги чака. В гърди гори балкански огън И разтапя в нас сърца от злато. Ех, ти майко свята и пресвята! Ех, невесто свилена и мила! Ех, Българио, най-скъпа на Земята! Ти си наша кръв, живот и сила. Българки със самодивско мляко, В огън, меч и обич закалени. С вярата си пазихте Земята И за вас легенди са родени. Не ревнувайте, мъжете чернооки, От шума на конското копито. Ще се върнем в хорите широки. Няма вино руйно ненапито. Ех, ти майко свята и пресвята! Ех, невесто свилена и мила! Ех, Българио, най-скъпа на Земята! Ти си наша кръв, живот и Сила.