Аз съм, майко

"Аз съм, майко", Каза докторът Вместо сина. И погали Нежно ръката Ѝ. "Сине, Сине мой, Ти дойде", Рече Сляпата майка И щастлива Навеки заспа. Там в къщата с надпис "Старчески дом", Там всеки ден И всеки сезон, Твоята майка Очаква те да ще, ти сине, с премаляло сърце Да те зърне сами. Очите ѝ търсят Под забрадката черна Своите деца Тя да погали. Ще макар и големи, те остават деца. В ръката си стискат във бели бонбони за тя. Очите ви, майки И вашите прегръдки, Косите ви бели И вашите сълзи, с Които ни учихте Как да проходим. Можахме ли всичко, всичко това да забравим? Ще минат години, Помнете това. Там в къщата с надпис "Старчески дом". Та но да не чакаме Своите любими деца, В шепата стиснати във бели бонбони за тях. Очите ви, майки И вашите прегръдки, Косите ви бели И вашите сълзи, С Които прощавахте Нашите грешки. Можахме ли всичко, всичко това да забравим? "Аз съм, майко", Каза Докторът Вместо сина. И погали Нежно ръката ѝ. "Сине, Сине мой, Ти дойде", Рече Сляпата майка и щастлива Навеки Заспа.