Телефонът

Сутрин, обед, вечер моят телефон звъни, Звъни, звъни. Все очаквам, че ще обадиш ти. Любими, как си ти? Но когато звънне моят телефон нечакани Звънят. И тогава отговарям с нервен тон. Отдавна всички спят. Телефонът звъни. Утре колко кажи? Чувам те много поздно. Пак звъни моят брат. Телефонът звъни. Сине, как си? Кажи. Аз на опера бях. Казва мама с смях. Сутрин, обед, вечер моят телефон звъни, Звъни, звъни. Все очаквам, че ще се обадиш ти. Любими, как си ти? Но когато звънне моят телефон, Нечакани звънят И тогава отговарям с нервен тон. Отдавна всички спят. Телефонът звъни. Хайде, тръгвай с нас. Тези празнични дни Не оставай у вас. Телефонът звъни. Ставам смешен, нали? Ти забрави за мен Още първия ден. Сутрин, обед, вечер моят телефон звъни, Звъни, звъни. Този ми усилва моя грамофон звъна да Заглуши. Ало, Ало, кой е? Аз съм. Нима не чакаш да ти се обадя? О, скъпи, така ли? Винаги си разсеян. Ти забрави да ми дадеш телефонния си номер, Но аз го открих.