Парижка история - Клаудия

Пак се срещнахме със теб. Ти си с някакво момче, Клаудия. Вярвам, влюбена си пак в този тъй красив хлапак, Клаудия. Малко смешна си сега, остаряла в любовта, Клаудия. Повярвай, Клаудия! Но годините тежат в твоите къдри, Бръчки и смеха. Клаудия, разказвай, Клаудия, дали Щастлива си без мен била? Клаудия, кажи ми, Клаудия, не ти ли Стига толкова лъжа? Клаудия, повярвай, Клаудия, ще бъда Все добър както преди. Аз не съм ли бил със тебе мил, За да забравиш тези дни? Имаш ти късмет, нали? Този път съм със пари, Клаудия. Махай го това момче, няма да те разбере, Клаудия. Няма да е вечно твой. Друга ще намери той, Клаудия. Повярвай, Клаудия! Знай, за една любов аз за теб на всичко Съм готов. Клаудия, засмей се, Клаудия. Ела при мене, не прави на пук. Клаудия, повярвай, Клаудия, ти знаеш, Аз при тебе ставам друг. Клаудия, Е, тръгвай, Клаудия, Ти винаги разумна си била. Какво, не ми ли вярваш? Клаудия! Почакай, Клаудия! Какво има, Клаудия? Не те познавам такава. Помниш, даже аз бях влюбен в теб. Един ден ти избяга и с право. Аз бях един самотник и нямах нищо. А ти искаше замък. Клаудия. Клаудия, Защо плачеш, Клаудия? Какво? Той? Моят син? О, Клаудия! О, Клаудия! Той моят син.