Върни ми времето

Аз те срещнах тъй както в стихове. Беше пролет през месец май. Още помня тези мигове, Където пролет ти дойде И пред мене се закле. Във вечна обич се закле. Във вечна обич се закле. Още помня нашата първа нощ. Беше зима и влюбен сняг бавно падаше над Нас. Там до нашата стена Ти издяла под снега с любов едно сърце, Издяла мъничко сърце. Но смениха се дни с години, аз случайно оттам Преминах. Видях, ти беше с друг, Без обич, без тъга. Ти целуваше друг във мрака, където хиляди пъти Плака И в мене се клее. И в мене се клее. Ти целуваше друг във мрака, където хиляди пъти Плака. Там до нашето сърце. Колко обич изгубихме ний? Колко нощи и колко много дни на Несбъднати мечти. Колко дни на пустота, Колко дни на самота. Без теб, без мен, без нас, Без нашата любов. Тези дните безкрайно дълги, тези нощи със много Сълзи върни ми ти, върни ми ти, Върни ми ти. Тези месеци тъй безкрайни и годините все Отайни Върни ми ги ти, Върни ми ги ти. Тези дните безкрайно дълги, тези нощи със много Сълзи върни ми ги ти. Върни ми времето. Върни музиката. Върни ми спомените. Върни ми времето. Времето. Върни ми времето.