Градче в табакера - част 3

Скучно е да правиш едно и също на едно И също място. Скучно е. Дин, дин. Прави сте. И с мен се случва така. Когато след училище се върна при играчките е толкова Весело, а когато в празник цял ден играеш тях, До вечерта ти доскучава. Каквато и играчка да вземеш, все едно. Не разбирах защо е така, а сега вече зная. Но бедата ни не е само тази, драги Миша. Бедата ни е, че си имаме и чичовци. Чичовци ли? Какви чичовци? Чичовци, чукчета. Ох, да знаеш само колко са зли. Дин, дин, дин. Разхождат се важно из градчето и Само ни удрят. По-големите понасят, а ние по-малките Боли ни. Дин, дин, дин. Наистина Миша забеляза, че по улицата се разхождат Някакви хора с тънки крачета, с предълги носове. Разхождат се и шепнат нещо помежду си. Чук, чук, Доближи го. Чук, чук, чук. Настигни го. Чук, чук, Доближи го. чук, Наближи го. Чук, Удари Настигни го. Чук, чук, Настигни го. Чук, чук. Удари го. Чук, чук. Наближи го. Удари Го. Наближи го. Настигни го. Удари го. При чичовците Чукчета непрекъснато удряха ту едно звънче, Ту друго и те непрекъснато пееха. На Миша му стана даже тъжно. Той приближи чичковците чукчета и попита. Извинете, Защо без всякакво съжаление удряте бедните момченца Звънченца? Обяснете ми, моля ви. Замълчи. Не пречи. Махай се. Махай се. Махай се. Махай се оттука, чука, Чука, Чука. А защо все пак удряте бедните звънчета? Обяснете ми, моля ви, защо? Свит в халата, там в палата, дреме страшен Надзирател. Замълчи. Кой така ни заблудява? Кой ще влезе с него в свата? Не пречи. Махай се. Махай се. Махай се. Махай се оттука, Чука, чука, чука. Какъв пък сега този надзирател? Това е господин Цилиндър, господин Цилиндър. Той не лош. Ден и нощ не слиза от Дивана. Не му се сърдим. Той не ни удря. Само че... Миша не слушаше вече. Бързаше да намери надзирателя господин Цилиндър. Откри го. Гледа. Наистина лежи на дивана в халат и само Се върти, а по халата му всякакви зъбци и Кукички. Щом му попадне чукче, Бутне го със зъбчето, хване го със кукичката, Вдигне го, после го пусне, а чукчето чукне някое Звънче. Миша доближи до него на пръсти, а надзирателят се Развика. Шура мура, Шура мура, кой край мен Така се щура, кой покоя ми Смущава, кой да си поспя не дава. Шура мура, Шура мура, зов съм вече. Казвай Кой си ти, човече? Аз съм Миша. Какво ти е притрябвало, Шура мура? Жал ми е за бедните момченца звънченца. Те са всички толкова умни, толкова добри, Толкова музикални. А по ваша заповед чичковците чукчета непрекъснато ги Удрят. А на мен какво ми влиза в работата, Шура мура? Аз не съм тук най-големият. Нека чичковците си бият момченцата звънченца, Това им е работата, Шура мура. Аз съм само надзирател. Лежа си на дивана и нищо не виждам, Шура мура. Нека си удрят чукчетата, Нека си пеят звънчетата. Чудак. Ох, какъв чудак! Уж добър, пък кара чукчетата да удрят по звънчетата.