Градче в табакера - част 4

Чудак, истински чудак. Каза, че не е най-големият в това градче. Ще разбера кой по-важен от него, Кой заповядва тук, кой е виновният. Бедните звънчета. Сега вече ми се струва, че не пеят, А плачат. Звънчетата не плачеха, а пееха. На Миша само му се струваше обратното, Защото му беше мъчно за тях. Той продължи пътя си, но неочаквано спря. Гледа златна шатра, украсена с бисери. На върха й нещо се върти като вятърна мелница. И свисти ли, свисти. Под шатрата лежи Царкиня Пружина и като змия Ту се свие, ту се разпусне и непрекъснато побутва Надзирателя по гърба. Това най-много учуди Миша. Ваше Сиятелство, кажете ми, моля ви, Защо все побутвате надзирателя господин Цилиндъра? Зитц, зиц, зиц, зиц. Глупаво момче, Неразумно момче. Всичко гледаш, нищо не виждаш. Зитц, Зиц, зиц, Та ако аз не побутвах Цилиндъра, Той нямаше да се върти, нали? Зитц, зиц, зиц, зиц. Нямаше. А защо трябва да се върти? Че ако той не се въртеше, нали нямаше да Закачи с кукичките си чичковците чукчета? Зитц, зиц, зиц, зиц. А защо трябва да ги закача? Защо не ги остави на мира? Ако ги беше оставил на мира, те нямаше да Удрят момченцата с звънченцата. Зитц, Зиц, зиц. Чудесно! Защо трябва да ги удрят? Те са толкова добри, толкова умни, толкова Музикални. Точно така, точно така. Музикални. Зитц, зиц, зиц, зиц. Ако някой не ги чукне, те няма да звънят. Зитц, зиц. А тогава и музика зиц, Зиц няма да има. Не е ли така? Зитц, зиц, зиц, зиц. А сега чуваш ли как хубаво пеят? Защото ги удрят чукчетата. Зитц, зиц, зиц. А тях ги задвижва господин Цилиндър. Зитц, зиц, зиц. А него пък движа аз, Царкиня Пружина. Ако не съм аз, зиц, зиц, зиц. На Миша му се дощя да разбере верно ли Казва Царкиня Пружина, тя ли е наистина Най-главната. Той се наведе над нея, натисна я с палец И Пружината се развива светкавично. Цилиндърът се завъртя с голяма скорост. Чукчетата зачукаха в надпревара, звънчетата Зазвъняха като в скороговорка. Царкиня Пружина се скъса И всичко замлъкна изведнъж. Спря да се върти господин Цилиндър. Чукчетата изпопадаха, звънчетата се килнаха встрани. Слънцето увисна безпомощно на небето. Къщичките рухнаха. Тогава Миша си спомни за ръката на татко да Не пипа пружината. Изплаши се. Пружината. Пружината се скъса. Миша, Миша, Събуди се, момчето ми. Къде? Къде са момченцата с звъненца? Къде са? Къде са чукчетата? Къде е Царкиня Пружина? Ти сънуваш, момчето ми. Събуди се, Мише. А? Сън ли е била? Наистина ли съм сънувал? Миша още дълго не можеше да се опомни. Най-после започна да проумява. Да, Да, това е татковата стая и табакерата, Която донесе, е там, на масата. Край нея са татко и мама. Гледат Миша и се смеят от сърце. В стаята продължава да звъни все същата музика, Която той вече беше слушал и вече знаеше откъде Иде тя. От градчето в табакера.