Сребърното копитце - част 1

Живял някога един старец с прякор Кукуваня. Той бил добър човек и изкусен ловец, Само дето си нямал никого на този свят. Старецът тъгувал, че то си е за мъка. Поне една живинка да имаше край него. Кукуваня, дядо Кукуваня. На този свят е тъжно сам-самичък да Живееш. Кукуваня, дядо Кукуваня. На този свят така голям. С какво, с какво душа да сгрееш? Кукуваня, дядо Кукуваня. Преваля ден, Зъл вятър в листата жълти шумка. Кукуваня, дядо Кукуваня. А няма кой да спре пред мен, дори, Дори и за раздумка. Кукуваня, дядо Кукуваня. Ех, на този свят така голям. С какво душа да сгрееш? Кукуваня, дядо Кукуваня. На този свят е тъжно сам-самичък да Живееш. Кукуваня, Ех, старо, старо. Какво си се завайкал, дядо Кукуваня? Все едно и също, все едно и също. Че вземи си сиротинче, кой ти пречи? И за него ще добре, за тебе. Ааа, Знам, съседке, и за него ще е добре, И за мене. Само че откъде да го намеря? О, как откъде? Не знаеш ли? На Григорий Потопаев дечицата Осиротяха. Голямата дъщеря я взеха, А виж малката никой я не ще. Иска ми се да си взема момченце, Съседке, Да го науча на лов, Да се разбираме по мъжки. Не е ли така? Е, какво говориш, дядо Кукуваня? И момиченце да си имаш не е лошо. Къщата ще ти върти, ще ти помага, ще ти Изпере и ще те нахрани. Е, права си, съседке, така е. Добри хора бяха Потопаеви, а сега подхвърлили Момиченцето им в някакво мазе. Някаква съседка да го наглежда, колкото да не умре От глад. А, в мазе ли казваш? Вземи го, дядо Кукуваня, добрина ще направиш. Няма да съжаляваш. Дядо Кукуваня не се двоумил повече. Вдигнал се в неделя, та право при онези хора. Добър ден, стопанке. Добър ден, старче. Тук ли живее момиченцето на Потопаеви? Тука, в мазето. Не ми стига тя, ами и една котка отнякъде Домъкнала. Всичките ми деца изподраска. Какво ли не бих дала и от двете да Се отърва. Какво ли не бих дала? Хубав живот се е паднал на тази бедна сиротинка, Помислил си дядо Кукуваня и право в мазето при Сирачето. Даренка, Момичето ми, Ще дойдеш ли да живееш при мен? А ти, дядо, Как разбра, че се казвам Даря? Нито съм мислил, нито съм гадал. Случайно го казах. Ето че улучих. Даря ми казват наистина. А ти кой си? Аз не те познавам. Аз ли? Дядо Кукуваня ме викат. Нещо като ловец съм. Гоня по горите диви кози. А стреляш ли по тях? Ако дойдеш с мен, ще видиш. Искаш ли да ми бъдеш щерка? Да живееш с мен в моята къщурка? Искам. Само че Нека вземем и моята котка Мурка. Виж само колко е хубава. А, какво ще говорим? Така сладко мърка. Ако не взема такава котка, значи съм истински Глупак. Ще ни пее вместо балалайка. Дядо Кукуваня повел сирачето със себе си, А след тях скок под скок припкала и Мурка. И заживели заедно дядо Кукуваня, Сирачето Даренка и котката Мурка. Живели си кротко, не богато, но не се оплаквали От живота. За всекиго имало работа. Дядо Кукуваня излизал по съмнало. Даренка разтребвала къщурката, Варила каша, а Мурка по цял ден ловила мишки. Събирали се вечер и ех, че весело ставало тогава. В мъничката ни къщурка весело живеем. Аз и Даренка и Мурка пеем и се смеем. Мър-мър, мър-мър, колко дядо е добър. И баща ни е, и майка, дядо, дядо Кукуваня. Песни пее с балалайка вечер ли настане. Мър-мър, мър-мър, колко дядо е добър. Аз и Даренка и Мурка весело живеем в Мъничката ни къщурка пеем и се смеем. Мър-мър, мър-мър, колко дядо е добър. Мър-мър, мър-мър, колко дядо е добър.