Сребърното копитце - част 2

Дядо Кукуване бил майстор и на приказките. Даренка обичала да го слуша, а котката Мурка си Лежала кротичко край тях и си мъркала все едно И също. Правилно, Правилно. Мр-мр. Дядо, разкажи ми за оня козел. За оня козел ли? Ами нали вече ти разказвах. Нищо. Пак разкажи, моля те. Правилно, правилно. Разкажи, мр-мр. Ами добре, Да разкажа. Слушайте. Козел не Е като козлите. Добрички ми деца. Добрички ми деца. Пет клонки на челцето вити Той има за рогца. Той има за рогца. Че е козел Като козлите, Кой може да рече? Кой може да рече? Щом има сребърно копито На дясното краче. На дясното краче. Поклати Весело рогцата. Тревицата нагази. А дето стъпи на земята, Там блясват в миг елмази. Козел не е Като козлите. Добрички ми деца. Добрички ми деца. Пет клонки на челцето вити Той има за рогца. Той има за рогца. А голям ли е този козел, дядо? Не е. Не дъще. Не е по-висок от стола. Крачетата са му тънки, главата мъничка. Дядо, ами като си има пет клонки за рога И сребърно копитце на дясното краче, А козината му каква е? Каква ли? Ами лете е кафеникава като на Мурка, А през зимата посивява. Правилно, правилно. Мр-мр. Мр-мр. Тъй вървели дните дружни и весели. Било пролет, После лято. Дошла и есента. Дядото се приготвил да иде в гората, за да Види на коя поляна пасат повече козли. Дядо, вземи ме със себе си. Да видя макар и отдалече оня козел със сребърното Копитце, с петте клонки рогца. Няма да можеш да го разгледаш отдалече, Дъще. През есента всички козли имат рога. Няма да разбереш кой колко има. Виж, през зимата е друго. Тогава ще те взема с мен. В един вълшебен зимен ден. Зимен ден. Ще дойдеш ти в гората с мен. Когато всичко, всичко в нея от скреж е Зимен засребре. От скреж е зимен Засребре. Тогава стават чудесата. Тогава може би в гората И козльо ще потропа скрито със Сребърното си копито. В един вълшебен зимен ден. Зимен Ще дойдеш ти в гората с мен. Когато всичко, всичко в нея От скреж е зимен засребре. От скреж е зимен Засребре. Минало време. Дошла и зимата. Застягал се дядо Кукуваня в зимната гора да иде Лов за дълго да ловува. Никак не му се искало да вземе със себе Си и Даренка, но нали вече обещал, Нямало как. Натоварил на шейничката две торби сухари и всичко, Каквото му било нужно. Даренка също се приготвила. Взела си в едно вързопче това-онова. Мъчно й било само, че трябвало да се раздели С Мурка. Муренка, миличка, Ние с дядо Кукуваня ще идем в гората, а Ти остани вкъщи да ловиш мишки. Щом видим сребърното копитце, веднага ще се върнем. Тогава всичко ще ти разкажа от игла до конец. Правилно, правилно. Мр-мр.