Сребърното копитце - част 3

Тръгнали за гората дядо Кукованя и Даринка. По едно време гледат, след тях върви и Мурка. Дожаляло им да я прогонят. И ето ги отново тримата в горската колибка. Не се сърди, дядо. С Мурка ще по-весело. Е, по-весело ще е, разбира се. Пррравилно, пррравилно. Мрр, мрр. Дружка ще ми бъде, когато отидеш на лов. Е, дружка ще ти бъде, разбира се. Пррравилно, пррравилно. Мрр, Нека вятър вънка вее и от студ да припка. Огън весел топло грее в нашата колибка. Мър, мър, мър. Колко дядо е добър! И баща ни е, и майка. Дядо, дядо Кукованя. Песни пее с балалайка, вечер ли настане. Мър, мър, мър, мър. Колко дядо е добър. Аз и Даринка, и Мурка весело живеем. В мъничката ни къщурка пеем и се смеем. Мър, мър, мър, мър. Колко дядо е добър. Мър, мър, мър, мър. Колко дядо е добър. Мър, Минало време. Много козли влезли в торбата на дядо Кукованя. Натрупали се кожи и солено месо. Цяла камар. А, няма да мога да ги откарам с шейната. До селото трябва да ида да потърся кон. Иди, дядо, потърси. Ами ти, дъще, Сама ли ще останеш в гората? Как така сама? А Мурка? Пррравилно. Пррравилно. Мрр, мрр. А няма ли да ти е страх? Гора е все пак. Колибката е здрава, вълкът не може да влезе в Нея. А ти, дядо, се връщай по-скоро и не се Тревожи за нас. Всичко ще бъде както трябва. Тръгнал дядо Кукованя към селото да намери кон. С усмивка го изпратили и Даринка, И Мурка. Когато се стъмнило в гората, Даринка усетила Сърчицето си страх, но като погледнала как спокойно Си дреме и мърка Мурка, станало й весело. Приседнала до прозорчето, загледала се в тъмната Зимна гора. Колко време гледала? Малко ли, много ли? Но изведнъж... Гледа Даринка и не вярва на очите си. Из гората нещо заскачало. Скок подскок. Наближило нещото по-близко до прозорчето. Козел. Само че не като другите. Тънки крачета, малка главица, а на нея пет Клончета рога. И пак скок подскок. И пак, и пак. Мурка, Мурка. Събуди се, Муринка, Виж какво има навън. Събудила се Мурка. Гледат. Нищо. Ни козел, ни дявол. Хм. Сигурно съм задрямала. Присънило ми се е. Пррравилно. Пррравилно. Мрр, мрр.