Вълкът и седемте козлета: част 2

Утринна гимнастика. Ме-ме, ме-ме, Ме-ме, ме-ме, ме-ме, ке, ке. Сутрин рано кой настава, за награда получава въздух Чист и бодър ден. Меде е за пример мен. Въздух чист и бодър ден. Меде е за пример мен. Мен, мен, мен, Мен, мен, мен. Ме, ке, ме, ке, ме, ме, ме, ме, Ке, ке, ме, ке, ке, ме, ме, ме, Ме, ме, ке, ке. Ме-ме, Ме-ме, ме-ме, ме-ме, ке, ке. За рецепьте се хванете, а сега се наведете вляво, Вдясно раз, два, три, хоп на място, Тоз си спри. Вляво, вдясно раз, два, Три, хоп на място, тоз си спри. Спри, спри, спри, спри, спри, спри. Ме, ке, ме, ке, ке, ме, ме, ме, Ме, ке, ке, ме, ме, ме, ке, ке. Точно в осем часа маестро Славейковски. За когото вече стана дума. Идва на урок по пеене. О-о, о-о, О. До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. Табадабада, бадабада. До, ре, ми, фа, сол, ми, фа, ре, до. Табадабадаб, табадабадаб. Ааа. Табадабадаб, табадабадаб, Табадабадаб, табадабадаба, ба, ба, Козлетата имат за днес Песничката за храбрия зайко. Аз съм весело юначе и не ме е страх, Макар че бродя в гъстите гори. Раз, два, раз, два, раз, два, раз, Два. Бродя в гъстите гори. Раз, два, три, раз, два, три, раз, Два, три. Стоп, стоп, стоп. Маестро въпросният Славей е много ядосан. Някой пее фалшиво. Кой? Кой, кой? Барборка, разбира се. Аз съм весело юначе и не ме е страх, Макар че бродя в гъстите гори. Ясно. Тути. Аз съм весело юначе и не ме е страх, Макар че бродя в гъстите гори. Раз, два, раз, два, раз, Два. Бродя в гъстите гори. Раз, два, три, раз, два, три, раз, Два, три. Търся мечо мързелана за ушите да го хвана. Той живее в тези гори. Раз, два, раз, два, раз, раз, два. Той живее в тез гори. Раз, два, три, раз, два, три, раз, Два, раз, два, раз, раз, два, раз, Два, раз, два, два, три. Маестро Славейковски най-после си отива. Ариозо разказ на козата майка. Андантекантабиле. Ре бемол мажор. Най-щастлива Майка съм в гората. Весели, добри са ми Децата. Сутрин стават, заиграват. Дните в радост ми минават. Най-щастлива майка съм в Гората. Сутрин стават, заиграват. Дните в радост ми минават. Най-щастлива майка съм Аз. Елате и слушайте, пощенеля, А где ли се крие вълкът? А где ли се крие вълкът? Не знаем. За него. За него. За него аз ще разкажа. Та когато в гората сред път се покаже, всеки От вас да може да каже. Това е вълкът, Това е вълкът. Той има нос ей тука. С него подушва всичко пръх. С дълги уши право стърва. Шунка да шумне той я чува. Тесни са зъбите и пак ли на чиф. Треска в класи с черни лапи. Когото захапе. Той е много страшен звяр. А от вълчови не се Плашете. Смели, умни, дружни вие Бъдете. С мъж, ръка, зъб и с горите. Вълците стож ще победите. В мир и радост, в мир и радост. Вървим с него, вървим с него. Победите, ще победите. Да, ще победите. Да, ще победите. Оре! Оре!