Ние се оженихме

Ние Се оженихме. Ние Се оженихме. Аз още помня първите целувки, Мечтите под изсъхналите клони И топлото От твоите милувки И първите проронени сълзи. И трепета От наш'те първи срещи. И клетвите и ревността от нищо. И вярата, Сълзите ти горещи. Безумната ни близост помня аз. Помня ясно наш'та първа нощ. И живота във студената ни стая. Трудностите, Вярата ни още, че всичко е тъй, Както двама сме мечтали. И как дори понякога забравяхме Да се целунем двамата, Защото Бяхме уморени. Пък и страдахме, че хората за всичко, За всичко са виновни. Ние Се оженихме. Ние Се оженихме. Децата ни не знаеха това. Те трябваше да имат всичко, всичко. Играчки и любов, и красота. Дори не питаха, А искаха това. А ние, Ние тичахме, забравили дори Живеем ли с теб Или сънуваме? Да търсим вечно вечните пари, За да мечтаем И съществуваме. Забравих вече първата целувка. Мечтите ни изстинаха от чакане. Забравих вече първите милувки. Очите ти пресъхнаха, пресъхнаха от Плакане. Ръцете ти дори и те посернаха От болката По сбъднатите радости. Децата ни пораснаха И тръгнаха сами, без нас Да търсят своето щастие. Ние Се оженихме. Ние Се оженихме. Не помня вече жени ли бяхме. Сега сме както винаги сами. Косите ни са бели от очакване. От сутрин само да се свечери. Да си отиде някой от нас, А другият мъчително да тлее, за да Повярва страшно в някой час, Че останал сам И мисли, Мисли, Че живее. Ние Се оженихме. Ние Се оженихме.