Сбогом, Мария

Сбогом, Мария. Остана ти до слънцето. За планината събудена от сън. Сбогом, Мария. Аз тръгвам вече съм възраст. Над долината се чува ранен стън. Сбогом, Мария. Ти не плачи на тръгване. Аз ще се върна С войнишкото писмо И ще целувам косите ти до съмвана, Макар не видим до твоето легло. Сбогом Мария, Мария, Мария, Мария. Аз ще се върна след седемстотин Дни Ще попитам за моята Мария. Още ли вярва в нашите мечти? Сбогом, Мария. Аз зная много плакали За тез момчета Тръгнали на път. Сбогом, Мария, Но малко са дочакали Войника прашен в своя роден Кът. Сбогом, Мария, Мария, Мария, Мария. Аз ще се върна след седемстотин дни И ще попитам за моята Мария. Още ли вярва в нашите мечти? Сбогом, Мария. Ти не плачи на тръгване. Аз ще се върна С войнишкото писмо И ще целувам косите ти до съмвана, Макар не видим до твоето легло. Сбогом, Мария. Аз зная много плакали за тез момчета Тръгнали на път. Сбогом, Мария, Но малко са дочакали Войника прашен в своя роден Кът.