ПОСЛЕДНО ЩАСТИЕ

Мълчиш, когато чакам да кажеш Нещо. Звъниш, когато най-ти се Мълчи. И идваш Сега, когато аз си тръгвам и още Ароматът носи се след мен. Пиян съм пак. Ах, какъв глупак! По тебе влачи се, крещи "Обичам те" и неосъзнат, Като сън пият, в тебе виждаше последно щастие. Докога така, за Бога? Още боли ме и се моля да престаνα Да чувствам любовта. Топлите ти длани насън студено ме докосват. Старите ми рани да пламнат още омагьосваш. Теб повярвах, без да вярвам, не. Топлите ти длани насън студено ме докосват. Старите ми рани да пламнат още омагьосваш. Но спри дори насън да си до мен. Пиян съм пак. Ах, какъв глупак! По тебе влачи се, крещи "Обичам те" и неосъзнат, Като сън пият, в тебе виждаше последно щастие. Докога така, за Бога? Още боли ме и се моля да престана Да чувствам любовта. Губим се, когато трябва да се имаме. Лъжем се, когато трябва да си вярваме. Уоооо. Докога така, за Бога? Още боли ме и се моля да престана Да чувствам любовта. Полудявам ли? Да, признавам си. Питах отново друг ли Заспива до теб? Ахааа. В устата ти е мой копие. На глас кажи го. Просто върни се при мен. Пиян съм пак. Ах, какъв глупак! По тебе влачи се, крещи "Обичам те" и неосъзнат, Като сън пият, в тебе виждаше последно щастие. Докога така, за Бога? Още боли ме и се моля да престана Да чувствам любовта.