Дъждът остана сам

Дъждът остана сам Навън разплакан, Когато ти затворих пак вратата И проговори В тишината на нощта без луна. Стъпките познах, Поисках да извикам. Протегнах две ръце, Дъждовен ритъм, Към твоето лице, Към твоята усмивка. Покрих косите ти с топъл дъх И тихо те целунах. Завинаги разбрах Какво е самота. Доведе те дъждът В тая вечер, Отнесе гордостта на моя сън. Доведе те при мен да бъдем двама, Да бъдем двама с дъжда Навън. Дъждът остана сам навън разплакан, Когато ти затворих пак вратата И проговори В тишината на нощта без луна. Слушах твоя глас И твоите скъпи думи. Протегнах две ръце, дъждовен ритъм, Към твоето лице, към твоята усмивка. Покрих косите ти с топъл дъх И тихо те целунах. Завинаги разбрах Какво е самота. Доведе те дъждът в тая вечер, Отнесе гордостта на моя сън. Доведе те при мен Да бъдем двама, Да бъдем двама с дъжда Навън. Дъждът престана сам навън да плаче, Когато ти затворих пак вратата И проговори В тишината на нощта без луна. Слушах твоя глас И твоите свети думи. Дъждът нали разбра, Че е излишен. Изчезна без следа, Безшумно в тъмнината. Нали добрият дъжд е тръгнал пак и други да Събира. Завинаги разбрах Какво е самота.