Да стопим леда

Не помня колко нощи будех се до тебе и Знаех, че съм бил благословен. Не помня колко дни бяха озарени На твоята усмивка в плен. Но тази страница обърнахме без време. Студени погледи делим сега. Във твоите думи, явно последни, Ти криеше тъга. Но как да стопим леда? Хладна тишина пада помежду ни. И как да стопим леда? Навярно любовта снежинка е в дланта ми. Изгубвам себе си, изгубвам се до тебе в Мълчание и нежна празнота. Усещам, че сега гневът е непотребен, Когато свършва любовта. Във нашите думи, явно последни, Изгаряхме мечта. Но как да стопим леда? Хладна тишина пада помежду ни. И как да стопим леда? Навярно любовта снежинка е в дланта Ми. За кой ли път Между нас градим стена? За кой ли път между нас замръзва Сама любовта? Но как да стопим леда? Хладна тишина Пада помежду ни. И как да стопим леда? Навярно любовта снежинка е в дланта Ми. Но как да стопим леда? Хладна тишина пада помежду ни. И как да стопим леда? Навярно любовта снежинка е в дланта Ми. О-о-о.