Пътнек без билет

Ооо yeah. Гледам те. Вече е часът. Часовникът. Тик так, тик так. Но само миг, едичок миг, ще бъдем в този Малък свят. Това е знак от рая, знак омаен. Чуваш ли го ти? И само звук остава. Звук на забрава. В този миг се спри, помисли. Пътник без билет е мойта душа сама, Без теб. Ооо. Пътник без билет е моето Сърце, сковано в лед. Гледам теб. Вече е часът. Часовникът. Тик так, тик так. Ти мълчиш и аз мълча и давим се във Тишина. И този поглед остава. Остава в забрава. Помниш ли го ти? И онзи звук отшумява. И сякаш забравям, че с теб отдавна тук сме Били. Пътник без билет е мойта душа Сама, без теб. Ммм. Пътник без билет е моето сърце, Сковано в лед. И шепот за обич, и шепот за лято. За дълги слънчеви дни. За нощ, в която да срещнем нашите мечти, Мечти. Пътник без билет е мойта душа Сама, без теб. Ммм. Пътник без билет е моето Сърце, сковано в лед. Пътник без билет е мойта душа Сама, без теб. Ооо. Пътник без билет е моето Сърце, сковано в лед.