Съдба

Така дойдох, Така ще си отида. С една усмивка И с една сълза. Отнесъл горест, радост и обида. И толкова Несбъднати неща. А всеки ден животът Продължава Да ме измерва с изминат Път. Ще спра ли някъде да търся брод тогава, Когато болките в мене натежат? Ще спра ли някъде да търся брод Тогава, Когато болките в мене Натежат? Когато изгревът в залез се превърне, Разбунил хоризонта С топлия си вик И чувствата ми Пак при теб се върнат, макар за ден, За час, дори за миг. Отнесъл горест, радост и Обида И толкова несбъднати неща. Така дойдох при теб. Така ще си отида С една усмивка И с една сълза. Така дойдох при теб. Така ще си отида с една Усмивка и с една сълза.