Веселите градски музиканти: част 6

Главатарят на разбойниците рекъл „Не биваше чак толкова много да се плашим.“И Изпратил едного да види какво става в къщата. Тичал разбойникът с всички сили. Върнал се при главатаря и рекъл... Тапата, тапата, тапата, Тапата, тап. Още сърцето ми се обръща. Влязох аз, слязох старата къща. Бредоме, бредом мрак, мрак, мрак. Тези зъби, тези зъби, тези зъби. Трака-трака-траката, траката, трака, трак, трак, Траката, Траката, трак. Тапата, тапата, тапата, тап, Тап. Тапата, тапата, Тапата, тапата, Тапата, тап. Вихри ме виха и me кориха. Снощи ме нарагаха и ме биха. Страшно ме биха. Ох, ох, ох! Тези зъби, тези зъби, тези зъби. Трака-трака-траката, траката, траката, Трака, Трак, трак, Трак, траката, От тогава разбойниците не посмели вече да прекрачат Прага на къщата. На четиримата музиканти пък толкова им харесало, Че дори не помислили да си вървят. Много видяхме и преживяхме срещи с Разбойници страшни дории и жестоки Дарии. Храбро се бихме и победихме. Бяхме обаче другари добри другари добрий. Храбро се бихме и победихме. Ний сме другари, другари добри. Назад, назад, назад оставай глед. Няма да идем в града далечен. Тука ще пеем, Ще зирим сега. Нека, другари, да представем радостни общи в Общ тъган. Много видяхме и преживяхме срещи с Разбойници страшни дори и жестоки Дарии. Храбро се бихме и победихме. Бяхме обаче другари добри, другари, Добри. Храбро се бихме и победихме. Ний сме другари, другари, другари, Другари, другари добри.