Червената Шапчица: Част 1

Всяка приказка чудно ни връща към онези най-хубави Дни. Тя е винаги, винаги съща със сребристо Звънчени звъни. Зън-зън-зън. Като светла полянка нашто детство блести на света Тъй прозрачно, без никаква сянка, Като чиста трева в утринта. През девет бисерни реки, Зад снежнобели планини Блести копринена Полянка. Сред нея на едно дръвче Зелюшка сребърно звънче. Със негово щом ли Позваня за чудна Приказка зова. Зова. Зова. Зова. Зова. Зова. Звънчето приказно звъни Зад снежнобели планини На свойта слънчева Полянка. Разказва чудното звънче Със свойто сребърно гласче, Че имало една страна На приказки и светлина. Звъня. Звъня. Звъня. Звъня. Звъня. И Червената шапчица, дето ще мине през страшна гора, Пак в нас ни припомня детето, Спряло свойта чудна игра, За да слуша сред стая стаена Малка приказка, дето по път Туй момиче със шапка червена сред гората ще срещне Вълкът. Червената шапчица бързала, бързала, Влязла в гората сама, сам-сама. Там имало сянки и меки полянки и много, И много цветя. Червената шапчица бързала, бързала, Влязла в гората сама. Червената шапчица гледала, гледала тези Красиви и дивни места. Там светели чудни тревички замръсни и храсти със Снежни листа. Червената шапчица бързала, бързала, Влязла в гората сама. Сам-сама, сам-сама. Ето бавно и с хитрост в зениците, Грациозна и лека върви и разделя с опашка Лисицата избоелите свежи треви. И пристъпва с крачетата тънички към червената Шапчица тя, А след нея лисичета мънички в миг изникват от Разни места. Аз Съм Аз съм Лисана. Хитра Лисана, хитра Лисана, хитра Лисана, Хитра Лисана, хитра Лисана. Аз съм Лисана. Хитрата Лисана. Аз съм Лисана, знаят ме всички. Хитра лис, всички знаят ме всички. Всеки е слушал, знаят за мене. Аз съм Лисана. И се гонят игриви лисичета. Със поглед щастлив тя ги следи и се смее И гледа момичето как по пътя остават следи. Първо, първо ще те завъртим. А пък после ще те отвъртим. Ще побегнем, ще побегнем. Раз, два, три. Раз, два, три. Раз, два, три. Хайде, мен не гониш ти. Ще се скрием в леса голям. Няма, няма да ни хванеш там. Ще побегнем, ще се скрием. Раз, два, три. Раз, три. Раз, два, три. Хайде, мен не търсиш ти. Във гората със гъбки осеяна, то върви все така В утринта, То върви все така и си пее. На, Чуйте вие сами песента. В гората ходя сама със песни. Мирише тук на ягоди чудесни. Боя ли се от страха ко бледнея и гъбките Дори ще ми се смеят? Не се боя. Не съм, не съм страхлива. И гъбките не ще ми се присмиват. Аз весело минавам през гората сред сенките зелени на Листата. И весело, и весело си пея. И гледам как полянки с гъбки греят. И никак аз не съм, не съм страхлива и Никой тук на мен се присмива. И разбира се, ето накрая крачи важно по горския Път, горд и сам, както всички го знаем, Тежък, страшен, пристига вълкът. Давам съвети с радост голяма. Давам, когато гладен съм само. Мъчи ме глад, мъчи ме глад. Търбуха ми сякаш е ад. Със радост съветвам млад и стар. Мъчи ме глад, мъчи ме глад. Давам съвети на стар и на млад, Когато измъчва ме глад, когато измъчва ме глад. Много съм умен и сладкодумен. Никой не може мен да измами. Дебна съм ся, сгушвам се ся, когато измъчва ме Глад. Със хитрост съветвам стар и млад, Но ме е яд, но ме яд. Правя се често на мил и на сяв, когато Измъчва ме глад, когато измъчва ме глад, Когато измъчва ме глад. Тези малки краченца, които тяп, Тяп, тят през гората летят, Са на зайчетата. Тъй упорито шляпкат там по извития Път. Тяп, тяп, Тяп, тяп, тяпи, тяпи, тяпи, тяп, Тяп, тяп. Хайде лапи мънички, път стои пред вас. Бодро вие шляпкайте и на добър час. Тяпи, тяпи, тяпи, тяп, тяп. Весело понесени със сърца добри, Всичките унесени в заешки игри. Тяпи, тяпи, тяпи, тяпи, тяп, тяпи, Тяп, Радостни игри. Тяпи, тяпи, тяпи, тяп, тяпи, тяп. Хоп от храст на храст. Тяпи, тяпи, тяпи, тяпи, И на добър час. Тяп, тяп, тяпи, Тяпи, тяпи, тяп, тяп, тяп. А в своята къщичка горска Сред гората с въздух зелен... Тъй далече от приказка хорска Чака бабата, Чака весден свойта внучка. Лежи във леглото И случайно въздъхва така. Може би тя се плаши, защото знае, Че броди в гората вълка. Чакам, чакам в моята Къщурка и съм все Тъй сам сама в света. Все така съм аз Сама в старостта, сам Сама, сама в света. Аз очаквам Малката си внучка И все тъй в леглото Си лежа. Ах, дано по Пътя няма случка. Мисля си за Внучето тъжа. Аз очаквам малката Си внучка и все Тъй в леглото си Лежа. Ах, дано по пътя Няма случка. Мисля си за Внучето тъжа.