Мисия във Виена: Част 2

Есен танцува край синия Дунав със цъфнали ярки Листа. Пеят се виждат сребърни струни. Цвети вечния си щаст. Вълшебни е си от много дни свирели. Танцуват буен с нами. В негови скритие седи на мира. Танцувай вечно среди Виена, Виена. Без крижени радостен град, Виена, Виена. На Дунав най-яркият цвят. Виена, Виена. На танц и туй е с нами. Виена, Виена. Застават със всички пред ник. Хубава е тази Виена от онова време. Хубава е, но с какви очи я гледаш? За едни хубава с баровете, шантавите съблазнителката Си. За други също българи е гнездо на прокудени От родината си птици. Оставили родния бряг още когато е бил поробен, Те цял живот ще скърбят за него. Не им трябва нито цар, нито господар. Родината им трябва. България. Как бързо времето отмина? На този бряг, на този весел бряг. Но моята обичана родина Завинаги в сърцето ми е Пак. Далече са Поляните хайдушки. Но помня аз, но помня още аз Пожарите и зенлите пушки, Които ме прогониха при вас. О, мои родни горди Планини, Пътеки мои дъхави, дъбрави! Сърцето ми не може да забрави Как ручеят в пролуките звъни. Как щъркелите Пролетни летяха Над родната, над бащината стряха. Простете ми В далечната чужбина Тъгувам пак по своята родина, Тъгувам пак по бащиния бряг. И други виенчанки ще срещнем тук. Други не като трите красавици от Секретната служба. Елен, прислужницата от хотела, Също скърби заедно с любимия си. Обича го и иска да го утеши, Да замести родните поля и дъхави дъбрави. Ще успее ли? Едва ли. Аз съм момиче, дете на този Град мой. И мои са площадите, дърветата и Сградите. И мои са звездите му. И цял градът е мой. Тук съм родена на тоя светъл Бряг. Моя Виена, мой Слънчев роден бряг. И мои са площадите, дърветата и Сградите. И мои са звездите му. И цял градът е мой. Виена, Виена. Колкото и да е красива, Още по красива е с розите, отгледани от прокудени Български ръце. Те разнасят аромата си по улиците, ухаят във вазите. Всеки тук ги приема като приказни цветя. Само за българина те не са просто рози, Те са дъх от родината. Те самите са родина. Кошнички носим двете за смени. Рози купете, рози червени. Дъхът на младост нашите рози. Носят ми радост вашите рози. Кошнички носим двете за смени. Рози купете, рози червени. Рози купете, рози червени. Носят ми радост вашите рози. Носят ми радост вашите рози. Рози купете, рози червени. Дъхът на младост нашите рози. Носят ми радост вашите Рози. Каква стана тя? Забравихме депутацията. Добре, че тя не е забравила защо е дошла Във Виена. За цар, разбира се. А царете, както вече е известно, Не растат по опаважа. И не е шега работа цар да намериш. Вносен от сой, дето се казва. Да си приказват някои, че може и без цар Държава да се управлява. Тяхна си работа. А работата на нашенци от Депутацията да намерят това, дето им е заръчано. А то не е кон или магаре, да кажем, Че да му видиш зъбите и толкоз. Цар е това, не е шега. Да беше кон, да беше кон, да беше кон Или магаре. Челяд за трон, челяд за трон, челяд за трон. Ми трябва майката му стара. Да бъде той челяд от сой. Да бъде млад, да бъде звят. Не му е нужна мъдрина да мъчи царската глава И Бога да зачита, но над да се допитва Той. Амин. Амин. Да беше кон, да беше кон, да беше кон. Че кон не трудно се купува. Но дирим тук челяд за трон, челяд за трон. Щастливо дълго да царува. Да бъде той челяд от сой. Да бъде млад, да бъде звят. Не му е нужда мъдрина да мъчи царската глава. Да бъде той челяд сигурно за вояк, Вояк. Дотук все гледахме нещата от едната им страна. Я да погледнем и от другата. Няма ли аджеба толкоз пък кандидати за царе? Де холам, че да си цар е най-лесна работа. Щом са дошли и на крака да те калесват. Ето например този изпечен мошеник Фон Бульон и Барски, и царски. Защо пък да не бъде сериозен кандидат за престола? Ама той май наистина ще си предложи кандидатурата. Тихо, да му чуем сеира. Аз съм стар пират. Аз съм вред познат. Бил съм аз. Бил съм аз всякакъв на този Свят. И мошеник, и моряк, и разбойник бил съм Пък. Аз съм стар пират. Аз съм вред познат. Бях и вожд дори веднъж на едно далечно племе, На безброй вдовици мъж бил съм, Дявол да го вземе. И мошеник, и моряк, и разбойник, И пират. Бил съм аз. Бил съм аз всякакъв на този свят. Аз съм стар пират. Аз съм вред познат. Бил съм аз, бил съм аз всякакъв на този Свят. И мошеник, и моряк, и разбойник бил съм Пък. Аз съм стар пират. Аз съм вред познат. Аз съм цар, брат. Аз съм цар, брат и Навред съм вас познат. Хаха. Щом фон Бульон е готов да стане цар, Да не би пък кралица Марга да е с По-малко достойнства? Пардон, кралица ли казах? Облякох се от този фон. Никаква кралица не е тази Марга, обикновена Барманка. Е, не съвсем обикновена. Има си там разни женски достойнства и единият Нашенци добре ги е забелязал. Но каква депутация ще е тази, ако само един Ще решава? Не щем жена, не щем жена. Жена за трон не става. Дори и трон, дори и трон жената Украсява. Жената не, жената не. Жена за трон не бива. Но тя безкрай, но тя безкрай. Но тя е тъй красива. Жената море и така. Да, но с какви крака? Жената море и така. Да, но с какви крака? Не щем жена, не щем жена. Жена за цар не бива. Дори и трон, дори и трон жената Украсява. Красивата жена... Не, не и със стъкли с крака. Тя трона ще краси. За цар е тя. Не. Красивата жена... Не, не. И със стъкли с крака. Тя трона ще краси. За цар е тя. Не. Красивата жена... Не, не. И със стъкли с крака. Тя трона ще краси. За цар е тя. Не послушаха другите застъпника на женското величие. Какво пък, малка ли е Виена да се кръшне От депутацията? Не чак толкова трудно нещо. И няма да е по нашенски, ако не си Опита човек късмета поне с една виенчанка. Хайде де, българският чар е известен по цяла Европа. Красив град, красива нощ, красива. Само че къде са ти байно по турите? Къде ти сюртюка, кажи де. Беше сякаш тя принцеса, а по турите книтеса. Там ме щипне, млясне тук. Де е новият сюртук? Ехче лоша Орисия. Орисия проклетия. Да не вярваш даже чак нито пояс, Ни калпак. Беше сякаш тя принцеса. Ех, че хубава принцеса. Търсим там и търсим тук ни по тури, Ни сюртук, нито пояс, ни калпак. Аз съм истински гол татко. Не гол така ми глупак, не гол така ми Глупак. Ще се съгласите не върви да си гола депутация В такава важна мисия. Загубен сюртукът виенска конфекция има и цилиндър за Капак. Е, трушко е вече европейска работа. И тъкмо навреме, защото трите красавички, Дето ги позабравихме в Залисията, Се появят тъкмо на това място. Хем да видят цилиндъра, хем и добра вест да Донесат. Добра ли, лоша ли? Важното е кураж да не се губи. Не се безпокойте, добри Господа, Щом ние сме с вас, ще върви по Вода. Виена е наша. Виена е цяла. Сред тебе ни стойте. Да ни забрала. Сърцата ни бият. От радост са грани. Приятели, всякаж с вас сме Отмани. И нека помози ни Божият син. С вас сме до края, до края. Амин. С вас сме до края. Амин. Сърцата ни бият. От радост са грани. Приятели, всякаж с вас сме Отмани. И нека помози ни Божият син. С вас сме до края, до края. Амин. С вас сме до края. Амин. Амин. Не се тревожете, близо сме до финала, До Негово Величество, искам да кажа. Поручик Фернандо, известна персона. В баровете и сред жените. Готов на всичко, даже цар да стане вместо виенски Борчлия. Така се върши работа. Царят, Негово Фернанско Величество вече намерен. Свирете фанфари. Ще трябва да се управлява добре и Нашата държава. С тоз цилиндър нов министър съм готов, Ще бъда пръв, ще бъда пръв, ще бъда пръв. Дори до кръв, дори до кръв, дори до кръв, До кръв не ще се аз оставя. Къде съм аз, къде съм аз, къде съм аз, Къде? Недейте ме оставя. На власт ще бъда аз, ще бъда аз, Ще бъда аз, ще бъда аз. На власт у нас ще бъда аз, ще бъда Аз, ще бъда, аз ще бъда аз. Аз на власт, на власт у нас. Защо се караме на вятър, кога Една ни е маята? И нашата добра държава в ръце ни Господ я оставя. Ще бъдем ние трима, ще бъдем ние трима Навеки до амина. Ще бъдем ние трима, ще бъдем ние трима Навеки до амина. Ще бъдем ние трима, ще бъдем ние трима навеки До амина. Ще бъдем ние трима, ще бъдем ние трима Навеки до амин. Льох, льох, ли, льох, льох, ли, Ли, льох. За целувки и любов винаги готов. Льох, ли, ли, льох, льох, ли, ли, Льох. За целувки и любов винаги готов. Така свършва тази виенска мисия, Станала в лято Господне 1886. А как свършва свършеното, знае се повече. То си е записано черно на бяло старата история, Но не наша работа. Наша работа да си свършим с музика, Както си започнахме. С финал, дето се казва. Кой каквото ще да казва, както ще да си Приказва. Взехме си цар, цар, господар. Може ли народе свободен, терзи да ни е от Европа? Ето ни цар, цар, господар.