Родна реч; Високи сини планини

Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен. Реч на мама и на татка. Реч, що мълвя всеки ден. Тя звънти, когато пея. В радостни игри. Приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен родна реч ми пак шепти. Милва като нежна песен, Като утрен звън трепти. Високи сини планини, Реки и златни равнини. Небе по нежно куполино. Това е моята родина. Небе по нежно куполино. Това е моята родина. Обичам да зная голяма. Тъй както си обичам мама. Тъкмо мила ми е всяка птица мъничка тревинка. Тъкмо Ми Е всяка птица и всяка мъничка Тревинка. Обичам българските думи, щом Слушам в полета и друми. Обичам хубавите песни и Приказките им чудесни. Обичам хубавите песни Приказките им чудесни. Когато край планините и слушам Да шумят реките. Шума на рили и Пирина. Аз чувам моята родина. Шума на рили Пирина. Аз чувам моята родина.