Когато бях овчарче

Когато бях овчарче и Овците пасял, Бях много благодарен, макар и Сиромах. Бях много благодарен, макар И сиромах. Щом пукнеше зората, Изкарвах ги навън и свирех Из гората, подпрян до някой Фън. И свирех из гората, Подпрян до някой фън. И времето бе кратко със шарен И кръвал. И никога тъй сладко не съм ни Ял, ни спал. И никога тъй сладко не съм ни Ял, ни спал. И днес, когато виждам овчарче Малко аз, Не знам защо завиждам и охкам Си без глас. Не знам защо завиждам и охкам Си без глас.