Бива ли така

Я кажи ми, птичко, ти ли казваш всичко, Що трябва не трябва на мама и баба? Ти ли ме издаваш татко да се мръщи? Ти ли ми създаваш ядовете вкъщи? Ах, така ли бива? Птичко, помисли си, ти по-малко ли си от мен Пакостлива? И в праха се ровиш, И малини зобиш, скачаш по цветята, Мокриш си краката. И аз виждам всичко, но мълча и трая, Че зная, сестричко, какъв му е края.