Играчка-плачка; Зайченцето бяло

Играл зае, паднал баю, ударил се, Разплакал се. От играчка, ей ти плачка. Дошла жаба стара баба, хванала го, Вдигнала го. Виде ли се? Засме ли се? То от плачка пак играчка. Зайченцето бяло. Цял ден си играло. В близката горичка. С?... С една сърничка. В близката горичка със една Сърничка. Вече се стъмнило. Слънцето се скрило. Зайчето разбрало. Че?... Че е закъсняло. Зайчето разбрало, че е Закъсняло. Хукнало да бяга. Както му приляга. Но?... Но в тъмнината Сбъркало следата. Но в тъмнината сбъркало Следата. Седнало да плаче. Малкото юначе. На кого?... кого да Каже? Пътя му покаже. На кого да каже? Път да му покаже. Ей в тъмнината. Лампичка трепнала. Малката светулка. На щуреца... На щуреца пука. Малката светулка на Щуреца пука. Зайчето видяла. Пътя му огряла. Отишло. Отишло при зайка. Свойта мила майка. Отишло при зайка. Свойта мила майка.