Мълчаливо ти го поздрави

Ще го срещнеш във утрото бодър и весел, Сякаш носи на рамо деня. Той на пост е стоял, затова е понесъл на Стотиците хора съня. Като тебе и той клепи сън, ще погали своя Син в тъналия вещя. Ще поеме дълга си и в зимните хали ще Разсича със поглед нощта. Ти спокойно си спал В тишината, ала тя все Припряно мълчи. Има битка на Двата свята и за нея са Нужни зорки очи. И за нея са нужни зорки очи. Има битка на Двата свята и за нея са Нужни зорки очи. И за нея са нужни зорки очи. Зорки очи. И когато в своите грижи унесен ти го видиш Край теб да върви, Припомни си припева в малката песен, Мълчаливо го ти поздрави. Ти спокойно си спал В тишината, ала тя все Припряно мълчи. Има битка на Двата свята и за нея са Нужни зорки очи. И за нея са нужни зорки очи. Има битка на Двата свята и за нея са Нужни зорки очи. И за нея са нужни зорки очи. Зорки Очи.