Приятел на моя сън

Приятел е той на звездите, Приятел на нашия сън И може би никой не пита Защо Е до късно навън. Зохницата мига сънливо, Но той е отдавна Накрай и сините Дрехи го сливат Със синия уличен мрак. Но нейде щом тревожен вик събуди тишината в Миг, но нейде щом човешки плач накъса Вечерния здрач, отива бръкна помощ той, Отива бръкна помощ той И връща, и връща нашия покой. На-на, на-на, на, на-на-на, На-на, На-на, на, на-на-на, на-на, на-на, Отива бръкна помощ той, отива бръкна помощ Той и връща, и връща нашия Покой. Дългът му това повелява, Затуй е на всички познат, Затуй е на всички по право Законен приятел и брат. Но нейде щом тревожен вик събуди тишината в Миг, но нейде щом човешки плач накъса Вечерния здрач, отива бръкна помощ той, Отива бръкна помощ той и връща, И връща нашия покой. На-на, на-на, На, На-на-на, на-на, на-на-на, Отива бръкна помощ той, отива бръкна помощ той И връща, и връща нашия покой.