Коне

Пак отново в нас шумят детските безгрижни дни. А конете там летят през игри и през мечти. В безсънна през младата земя все летят, Летят. Като свеж зов на радостна стъпките хвръкват. Звънко пирът прогърмява в нас като слънчев Вик. Как не вярваме, че младостта ще е само Миг? Пада сняг и после пак се разлиства Пролетта. Чрез нея лятото искра тръгва Червеннята. И върви, върви през този свят любими добри. В бохта от цветове и от цвят младостта звъни. И конете, а конете пак идват във съня. Как дълбоко в нас, в сърцето чак вика младостта. И върви, върви през този свят любими добри. В бохта от цветове и от цвят младостта звъни. И конете, а конете пак идват като Вик. Как не вярваме, че младостта ще е само миг?