Пропуснат дъжд

Валяло е, а аз не съм усетила. Дошла нощта при мене отеднож. Затворила очите ми с ръцете и просто съм Изпуснала тоя дъжд. А някога преди навън да падне, Валеше първо в моята душа. Сега през мен минава тръпка хладна. Нима в душата нещо оглушава? Отвън последни капки се изцеждат, Като сълзи, изплакани за свой. Напразно през прозорците поглеждам. Едва ли вече ще се върне вече той. Отишъл си дъжда, аз ти искам устни. Защо съм спала по тая среща? Така аз утре може да изпусна и нещо По-голямо от това. Отишъл си дъжда. Отишъл си дъжда. дъжда. Отишъл си дъжда. Отишъл си дъжда.