Пролетна любов

След толкоз дни и часовеее На ветрове и снеговеее, На мъка и на самотааа При теб и мен пак иде тя. Тя иде с цъфналия дееен и Свята на раззеленеее. Тя иде с моите лъчиии. Тя иде с твоите очиии. Съблякла сякаш старостааа. Светът пак става млад и нов. Какво е той без пролетта? А тя без нашата любов? Дори и май сега да беее, Не би блестяло туй небеее, Тъй както в този миг блестиии, Ако със мен не беше тиии. Дори да беше юнски дееен, той Щеше пак да е студенее. Той щеше да е пълен с мраааз, Ако не бях до тебе аз. Съблякла сякаш старостааа. Светът пак става млад и нов. Какво е той без пролетта? А тя без нашата любооов? Вървим трима по светааа И аз, и ти, пролеттааа. Светът стар в мигом става нооов От наща пролетна любов, От наща пролетна любов, от Наща пролетна любооов.