Приказка

Под дъжда, Който чука невидим в листата, Двама крачим без път и Сами. Няма вик на дърва, Ни пътека позната, Само тъмният вятър шуми. Вземам тихо ръката ти хладна и бяла Като гълъб, спасен от дъжда. Отстрани на косата ти свети Изгрява Една малка дъждовна звезда. Стой така, стой така. Нека тя да ни свети, нека тя да ни Води В леса. Може би ще намерим Вълшебното цвете, Дето прави добри Чудеса. Ще му кажем тогава Недей ни разделя, Равнодушни недей Ни прави. Ако искаш, вземи ни и хляб, и Постеля, Топлинка само в нас остави. Стой така, стой така. Нека тя да ни свети, Нека тя да ни води в леса. Може би ще намерим вълшебното Цвете, Дето прави добри чудеса. Ще му кажем тогава недей ни разделя, Равнодушни недей Ни прави. Ако искаш, вземи ни и хляб, и Постеля, Топлинка само в нас остави.