Неделя след обед

Ти знаеш, че се разделихме. Детето остана при нея. Мога да го виждам само в неделя. Ела, момчето ми, Запознай се с този чичо. Така. Да поседнем. Малкият ще поиграе. Моят син все расте. Вече е малък мъж е той. Моят син все расте И отдавна не е мой. Само днес той е с мен. Преброен е всеки час. Весел ден, Дъжен ден. С мъка го дочаквам аз. Днес градът е мой, само мой. Днес във този свят има красота, Има радост, има смях. С моя син весел бях. С моя син весел бях. Весел бях. Дъжен ден. Часове Как летят. Приближава вечерта. Кратък бе днес денят. Ден, в който съм баща. Обходихме целия град. Бяхме на кино, купихме си сладолед. После, После при Пушкина, На Виенското полело. Днес градът е мой, само мой. Днес във този свят има красота, Има радост, има смях. С моя син весел бях. С моя син Весел бях, весел бях. Бях баща. Ти прости, Че за мен Ти разказвам, без да спра. Как си ти, Подмладен? С теб съдбата бе добра. Ела, момчето ми, Кажи довиждане. Ще си тръгваме. Мама те чака. И мен ли чака? Не вярвам. Не зная. А може би. А може би, може би. Може би. Може би.