Луна парк

Често си припомням със тъга, често си припомням Със насмешка как със теб се гонихме в кръга На една огромна въртележка. В луна парка, ярко осветен, Дълго се въртяхме, но не зная аз ли тебе Гонех, ти ли мен, без да се настигнем накрая. Луна парк, луна парк без луна, Къде са твоите дървета и птички? Не намерихме в теб тишина, нито място да бъдем Самички. В твоя пъстър и празничен свят Ние дълго се гонихме двама. Луна парк на големия град, в тебе място за Влюбени няма. Луна парк, луна парк без луна, Къде са твоите дървета и птички? Не намерихме в теб тишина, нито място да бъдем Самички. В твоя пъстър и празничен свят Ние дълго се гонихме двама. Луна парк на големия град, в тебе място за Влюбени Няма. И в живота често е така. С едно предчувствие неясно гоним със Протегната ръка бягащото щастие напразно. Лутаме се вечно в кръга На една и съща вечна грешка и върти ни В своята дъга Вечната житейска въртележка. Луна парк, луна парк без луна, Къде са твоите дървета и птички? Не намерихме в теб тишина, нито място да бъдем Самички. Твоя пъстър и празничен свят ние дълго се гонихме Двама. Луна парк на големия град, в тебе място за Влюбени няма. Луна парк, луна парк без луна, Къде са твоите дървета и птички? Не намерихме в теб тишина, нито място да бъдем Самички. В твоя пъстър и празничен свят ние дълго се Гонихме двама. Луна парк на големия град, в тебе място за Влюбени Няма.