Младост

Нищо по-прекрасно няма от туй да бъдеш млад. И със слънцето на рамо да тръгнеш в този Свят. Всичко, всичко да е твое слънца и ветрове. Всеки път студът и зноя да те зове. Тръгвай, докато денят още грее на твоя път. И виелиците нощни не могат да те спрат. Докато е необятен пред тебе този свят. Докато си на земята ти още млад. Слънцето ли в миг угасне, вятърът ли спре. Твойта сянка ли порасне, в миг ще разбереш. Че пораснал си внезапно, че си станал мъж. Но тогаз на теб ще падне първа капка дъжд. Първи сняг ще те порази от него бял. Ще потърсиш младостта си вече omадрял. Ще си кажеш глас спокоен, с глас щастлив дори. Младостта ми вечна, щом сърце, Сърце гори. Всички пътища те мамят по различно две ръце. Всеки стрък и всеки камък със твоето сърце. Пеят, страдат, мразят, любя и правят те крила. Целият живот е хубав, щом ти си млад. Слънцето ли в миг угасне, вятърът ли спре. Твойта сянка ли порасне, миг ще разбереш. Че пораснал си внезапно, че си станал мъж. Но тогаз на теб ще падне първа капка дъжд. Първи сняг ще те порази и от него бял. Ще потърсиш младостта си вече omадрял. Ще си кажеш с глас спокоен, с глас щастлив Дори. Младостта ми вечна, щом сърце, Сърце гори. На, на, на, На, на, На, На, на, на.