По-добре късно

По-добре късно, отколкото Никога. С тази надежда отдавна сме Свикнали. Тази надежда ни дава Понякога брод. По-добре късно, отколкото Никога. С тази надежда погубваме дните Си. Често със нея минава Човешки живот. По тихите улици тихо върви Младостта, младостта, младостта. Нощта е примесена с дъх на Треви и цветя, и цветя, и Цветя. Прегръща тополите мракът зелен И подсвирква ветрецът гаврош. Но ние си мислим и утре е Ден. И молвим лека нощ, лека Нощ. По-добре късно, Отколкото никога. С тази надежда отдавна сме Свикнали. Тази надежда ни дава Понякога брод. По-добре късно, Отколкото никога. С тази надежда погубваме Дните си. Често със нея минава човешки Живот. Но Утре е ден, в който трезво блестят Светлини, светлини, светлини. Но утре е ден, с който тръгват на път Други дни, други дни, други дни. А с другите дни посребрява глави Старостта, старостта, старостта. И вече е спомен Дъхът на треви и цветя, И цветя, Цветя. По-добре късно, отколкото Никога. С тази надежда Отдавна сме свикнали. Тази надежда ни дава понякога Брод. По-добре късно, отколкото никога. С тази надежда погубваме дните си. Често с тази надежда минава Човешки Живот.