Тайната сила на мечока Пепо: част 1

Хубава ни е гората, изворчето ни студено със цветя, Със цветя, със цветя е пременено. А пчеличките по мед пак събират пчелин мед. Трам тара, трам тара, тара, ра, Ра, ра, ра, тра, тра, тра, тара, Ра, ра. Но се чудя де и как ще играя пресконнак Със приятелите мои. Тра, ра, ра, тра, ра, ра. Хай крепелите шибой. Тра, тра, тра. Ще играя пресконнак. Тра, тра, тра, тра, Хай крепелите шибой. Тра, тра, тра, тра. Ще играя пресконнак. Напред към прескондаците. Иии раз, два, три. Едно, две, три. Първа позиция. Едно, две, три. Втора позиция. И раз, два, три. Раз, два, три. Ох! Ууу, изморих се. Мм, май няма защо чак толкова да се престаравам, Защото аз и без това почти всичко, Което трябва да го зная в тази гора, Го знам. Всичко много мога, всичко много знам, Всичко много мога, всичко много знам. Всичко знаеш, много можеш. Хайде, позволи на сойката Ванилия да ти каже, Че още мнооого не знаеш и още мнооого не Можеш. Ванилия, Ти не бързаш ли за някъде? Не, исках да си поговоря с теб приятелски. Моля, приятно ми е да те слушам. Пепо, стига си се превземал. Искам да те предупредя, че напоследък много се Хвалиш. Мога и знам за това. Пепо, знаеш ли колко гори като нашата има на Земята? Мм, Не. Така. А знаеш ли какво има в тях И какво се случва там? Не И много не се интересувам от чуждите гори. Наверно хубави са чуждите гори, Наверно весели са чуждите игри. Но най-прекрасна, най-добра е само нашата Гора, е само нашата Гора. Над нея грее ясно Слънце, расте край нея Житно зърнце И зреят тука жълти круши. И мед в хралупите се гуши И мед в хралупите се Гуши. Не зная друга по-добра От нашата, от нашата гора, От нашата гора. Да, да, да. Да, да, да. Да, да, да, да, да. Да, Да, да, да, да, да, да. Ох, добра ни е Гората, Пепо, но напоследък, Напоследък чувствам, че нещо лошо ще се случи в Нея. О, ти нали си поетеса, все чувстваш. Бръм, бръм, бръм, бръм, бръм. Чух. Добър ден. Чух. Ванилия е права. Нещо лошо ще се случи в гората. Чувствам. Просто предчувствам. Бръм, ама ти си на всяко гърне мелодия. Пепо, ти все пак си мечок, а ние с Бръм сме хора на изкуството. Точно така, точно така. Бръм, усещам. Ето, предчувствам. Ето, нещо витае край нас. Витаят ти съчиненията из гората. Не, Никакви съчинения. Кацна на едно дърво. Страх ме е. Прелетя на друго. Страх ме е. Легна, стана. Все нещо ме е. Ей, ама вие двамата можете да развалите най-хубавия Ден на такъв спокоен мечок като мен. Да знаете, хич няма да играя с вас нито Днес, нито утре, нито вдругиден. Страхувайте се И си витайте из гората. Помощ, помощ! Заекът Гошо, заекът Гошо загива. Бръм. Накъде, накъде да избръмча? Олеле, започна. Кротко бе, кротко. Успокойте се. Ей го Гошо, Гошо. Ох, ох и три, три, три пъти ох. Умирам, загивам, свършвам. Чих, чих, чих. Спокойно. Както виждам нито загиваш, нито свършваш, Нито си умрял. Да, но за малко щеше да Свърши горкичкият. Бръм, казвай, казвай какво става с теб. Ами, ами...