Тайната сила на мечока Пепо: част 2

Ами леле, по-о-о мощно. Ей, ей, Гошо, Георги, свести се най-после. Тук сме все твои приятели. Така де. Ще у-у-умра от страх и не знам Какво да правя. Ами уплаши си страха и всичко Ще е наред. Леле, слушай го. Слушайте го, той се подиграва, А не знае, че... Бррр, какво "че"? Какво "че"? Че в гората е дошъл Вносен вълк. Вносен вълк? С мен е свършено. Аз предчувствах. Аз предчувствах. Аз предчувствах. Отивам. Бррр. Довиждане, дочуване и прочие. Всичко е свършено, всичко. Отивам да туптя страшно. Чакайте. Чакайте спокойно да караме поред. Гошо, кой ти каза за вълка? Каза, каза. Никой не ми каза. Аз видях с ей тези очи и чух с Ей тези уши как глиганът Глиго се подмазваше на Вносния вълк. "Да, ваше горско владичество, Разбира се, ваше горско владичество. Дойде им време да ги изядете." И после какво стана? Избягах с подкосените си крака, спъвах се, Падах и уж съм буден, а все в-в-в-вносни вълчи Зъби сънувам. Милия, милият, пулсът му е сто и Деветдесет и девет. Пепо, Пепо, помагай! Ти все ми казваше: "Аз знам всичко, Аз мога всичко." Ами. Ами виж какво, Гошо. Да. Преди малко ти казах: уплаши си страха. А-а-а откъде да знам как се плаши страх? Ами аз съм заек. Страх се плаши. Страх се плаши тука из горите наши. Думи тежки, страшни значе. Бачи мачи, барабачи. Боааа, бачи мачи. Бубубубу. Бобо. Страшни барабачи. Леле, леле. Вносният вълк ще ги изяде, а си пеят песнички. Чудеснички, песнички чудеснички. Не, аз повече не мога да живея така. Пепо се подиграва с мен. Сърцето ми ще се спука. Отивам Да ме изяде страшният вълк и да се свърши Цялата работа. Сбогом навеки. Стой, стой и не мърдай. Не, не, не. Ако не полудея, ще живея. Чакайте, чакайте. Спрете за малко. Вие не знаете най-новото и най-важното. Не знаем. Аз се върнах, защото току-що чух, Скрит в една трънка, че вълкът щял да издаде Нови горски закони. Не можел да ни изяде иначе, освен по законен Ред. Брей, че справедлив и честен вълк! Ужасно честен. Бррр, бррр, бррр. Аз предчувствам, че ние всички тук сме едни почти Изядени животни. Слушайте, вълкът е един, а ние сме много. Второ, гората е наша, а той е вносен. Трето, ако той измисли едно нещо, Ние ще измислим сто неща. Аз тръгвам. Аз отивам. А аз накъде? Накъде? Накъде? По дърветата, по клоните. Да, Но ако кацна на един лиса клон в някакъв Храст и точно в този момент вълкът е там И ме Изяде, тогава, тогава накъде? Накъде? Не, не, Това не гора. Сърцето ми, сърцето ми, ох, май че спря. Ах, не, горкото затуптя. Но как с него ще летя? На клонче къцна. Страх ме Е. Уж иде вълк, а вълк не Е. Не, не, не. Това не е гора. От страх, без време Ще умра. Ще умра.