Зайко в морето - част 2

Господа, моля, господа, имам голяма Молба към вас. Кажете ми, случвало ли се е на някого от Вас да срещне заек? Но защо се смеете? Той има клюн и широки криле. Глупости. Това са глупости. Той има дълъг, дълъг език. Да, да, да. Има дълга кротунка. Стига, стига. Никога не съм виждала толкова дързък морски Рак. Смея се на вашето невежество. А, значи вие самият сте се срещали със заек? И още как. Аз да не съм виждал заек? Колко пъти съм го срещал, когато съм се разхождал Близо до планината. Че ми провървя. А разкажете, моля ви се, как изглежда? Аз на драго сърце бих ви разказал това. Но всички знаят каква забрава настъпва. Моля. Моля, моля. По-добре ще бъде да нарисувам тоя Звяр. Ето една скица набързо. Зайците са с мустаци като всички, Всички раци, но не са красиви. Всички те са сиви. Имат дългички ушета, имат бързички крачета и Ужасно са скокливи. Ама знай, че са страхливи. Много, много съм ви благодарна, Скъпи Рачо. А когато стана пръв съветник на нашия владетел, Аз няма да забравя вашата любезност. Скрийте рисунката под корубата си. Да, Желая ви успех. Колкото до вашите обещания, Аз не държа да ми се отплатите. Ние, раците, сме такива. Ох, едва се доклатушках до планината. Сигурно този звяр, дето подскача, Е заекът. Хей, хей, ти! Кой ме вика? Хм. Не виждам никого. Я чуй, чуй. Ти си заекът, нали? Да, аз съм заекът. Ами ти що за звяр си? За пръв път виждам такова животно. Откъде и защо си благоволила да дойдеш по нашите Места? Аз се казвам Костенурка. Живея на дъното на океана. Ето защо не си ме виждал никога. И аз не съм те виждала. Днес трябваше да дойда тук по една важна Работа. Аха, ха, ха. Да не би да търсиш моркови Или зеле? Ох, аз не знам какво е това, За което ми говориш и не ме интересува. А, а тогава откъде позначе, съм заекът, Щом никога не си ме виждала? Ами че много просто. Аз имам твоя портрет. Ето, виж, нося го под черупката си. Виж ти, виж ти каква прилика! Ама същински аз. Същински ти. И откъде го взе? Придворният на морския цар, морският рак, Ми подари този твой портрет. Аха. И за какво, Костенурке, ти е потрябвал моят Портрет? Скъпи Зайко, аз дойдох При теб да ти предам поканата на моя господар. Царят на моретата те кани да му отидеш на Гости. Дълбок поклон и благодарност за любезната Покана, но аз не мога да ви последвам в Морето. Защо? Нима, нима не знаете, Че аз не умея да плувам и че много Се страхувам от водата, а? Не знаете ли? Глупости. Глупости. Не се безпокой за нищо. Аз ще те отнеса в пълна изправност до Дъното на океана. Да, но тук, на сушата, има толкова много зеленчукови Градини, пълни със сочно зеле, сладки морковчета. Пък и тук е моят дом. Широка, удобна заешка дупка. Ох, Твоят кръгозор, извини ме, Твърде тесен. Ти не знаеш какви прелести има на морското дъно. А не знаете ли защо съм потрябвал на вашия Цар? Разбира се, разбира се, че зная. Работата е там, че царят на моретата е Най-доброто и справедливо същество в Целия свят.