Пролет по никое време: II част (Драматизация)

Аз съм Слънчо Светлокос, но магии Правя. Мажа всеки гръб и нос с боя Кафява. Ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла. Ла ла ла ла ла ла. Раз, два, леви, Десни. Раз, два, леви, Хайде, Слънчо, колко пъти ще ти повтарям? Прибирай се веднага. А, Няма да се прибера. Кой си ти, че ще ми заповядваш? Как кой съм аз? Как кой съм аз те питам? Аз съм календарят строг и стоя на стража. Всичко да се спазва в срок, щом като го Кажа. Кажа ли да падне сняг, бързо повелява, А напролет пускам пак багреже дава. Пазя да вървят подред месеци, години. Лете бдя да няма лед, а пък зими дни. Сам командвам този свят с най-сурови норми. Затова съм сив на цвят и съм в Униформе. Раз, два, леви, десни. Раз, два, леви, десни. Раз, два, стой, на, две. Припомни си сега кой съм. Ама Аз няма защо да си припомням. Знам те. Само че не искам да се прибирам. Рано е. Зимата вече е тръгнала сам. Като дойде, тогава... Е, Ла ла ли. Какво тогава? Тогава, тогава ще се завия през глава и ще Спя чак до пролетта. О! А сега ме остави. Виж, в реката се къпят деца. Е, топло е, защото ти не се прибираш. Хайде, Хайде, Изчезни от хоризонта. О, ако не изчезна? Ами ще ти изчезна аз. Насила. И как ще стане тази работа? Ей така. Внимание, внимание! Слушай моята команда. Облак дванайсет петдесет три, ноля. Ха! Облак и седемнайсет шейсет и седемнайсет шейсет Едно, наго. Реч. Бегом. Марш. Край на цел. Затуване на Слънчо. Така. така, така, така. Още малко. Добре. Добре, добре, добре. Така. Ще стоите там до второ нареждане. Ха ха ха. Раз, два, леви, Десни. Раз, два, леви, десни. Я, някой махна слънцето. Не, не го е махнал, Мечо. И да, ама му пречи да грее. Не, напротив, помага му да не грее. И защо да не грее? За да има ред. Затова, Мечо. Много глупости са правени по земята, Уж за да имало ред. Ако не ти пречи фуражката, помъчи се да си Измислиш друго оправдание. Е, абе ти... Защото няма по-хубаво нещо от това Да се препичаш на есенно слънце. Ама нали си униформен. Е, два, леви, Десни. Раз, два, десни. Обиди се и си тръгна без Довиждане. Прав му път. Ъх, че най-хубавото нещо на света е препичането на Есенно слънце. Но сгреши. Най-хубаво е бръмченето на пчелите. И-и-или по-точно медът, който, Бръмчейки, пчелите събират от цветята. И-и-и най-хубавият мирис Е мирисът на мед. И най, най-хубавият в-в-вкус, м-м-м, Устата ми се напълниха със слюнка. Бз, бз, Къде сте, пчели? Бз. А, сигурно са се прибрали. Ами той и Слънчо вече спи. Най-добре е да си легна и аз, да избързам, Преди да е дошла зимата. Ей, Лястовиче, да не ти студено? Не, Йово, още не. Ха, а харесват ли ти жълтите листа? Да, Йово, много са красиви. Тогава Заповядай, букетче от листа. Благодаря. Страшно си мил. Е. Но на мен те по ми харесват, Докато летят. Те не летят, Лястовиче, те падат. Може и да падат, но с летене. Аз им завиждам. Ти също ще полетиш съвсем скоро. Не ми ли вярваш? Вярвам ти. Но ако случайно стане тъй, че вече не мога Да се издигна в небето, имам една молба към Теб. Каква молба? Само я кажи Да ме отнесеш на някой стръмен Планински връх и да ме хвърлиш оттам надолу. Преди да падна, ще бъда поне мъничко във въздуха. Ще летя, разбираш ли?