Габровски хумор: част V

Посрещане. Из едно писмо. Много се извинявам, Мили чичо, че не мога да те посрещна на Гарата. Ще дойде жената, за да те познае. В лявата си ръка носи прасенце или поне къска. Използвана възможност. Къде си се забързал? Бързам да отида до пощата, докато не са я Затворили. Писмо ли ще пращаш? Не. Трябва да си напълня писалката с мастило. Чиста печалба. Трябвало да се подмени подът на едно селско училище. Училищното настоятелство обявило работата на търг. Първоначалната цена била четиристотин лева. На предприемачите им се видяло евтино, Ала дошъл един габровец и наел работата на половин Цена. Когато работата започнала, цяло село се извървяло да Види кой е този глупчо. А той току подвиквал. Ей, подайте оная дъска. Ти мъж ли си бе? Я да видим можеш Ли сряза това дърво тука? Ха сега закови я. Накрая хората от селото свършили Работата, а габровецът взел парите. Пропусната възможност. Защо плачеш? Запитала един минувач детето, Което плачело на централната улица. Мама ми беше дала левче и аз го загубих. Ето ти левче, недей плака. Детето взело лева и заплакало още по-силно. Защо плачеш пак? Защото ако не бях го загубил, Сега щях да имам два. За габровци разказват, че... Не купуват гладки дърва, защото малко топлят. Купуват чепати, та докато ги насекат да се стоплят. Когато палят цигари, цепят кибритините клечки, За да стигнат за два пъти. Диня и пъпеш не дават назаем. Дадат тънко кора, върнат дебело кора. Не си хабя паметта да помнят всички, С които са се запознали. Помнят само ония, от които имат сметка. Подходяща двойка. Младеж и девойка си уговорили среща в къщата на Момичето, когато родителите й били на кино. Но за всеки случай уговорили момичето да влезе По-напред и даде знак, като пусне една монета. Чуе ли се, че тя звънне на плочника, Младежът може да се качи. Момичето пуснало монетата, почакало, Почакало. Минало доста време, а младежът все го няма. Не се стърпяла, слязла отново и го видяла, Че опипва с ръце. Търси нещо по плочника. Рекох преди да се кача да взема стотинката. Заоправдавал се той. Но аз бях я вързала и я изтеглих. Засмяла се девойката. Икономичен воаяж. Срещат един габровец в София. Здравей, какво така насам? На сватбено пътешествие. Ами къде е булката? Остана си в Габрово. Тя е идвала в София преди няколко години. Признателност. Вие ми спасихте живота, Иначе щях да се удавя. Какво да ви подаря за спомен? Нямам нищо. А, ето спестовната ми книжка. Не, вземете я, не ми отказвайте. И габровецът натиква книжката в ръцете на спасителя Си. Ама аз не мога да тегля от нея. Едва успява да възрази смутения човек. Правете каквото искате. Ако не можете да теглите, внасяйте. Само я вземете. Почти със сълзи на очи моли Разчувствания габровец.