Габровски хумор

Модата на тесните панталони и късите поли Безмоторното летене Кибритите с една дръскалка Монетите от една стотинка И режимът за Електрическата енергия Са измислени от габровци. За габровци разказват, че Нощем спират часовниците, За да не им се изтъркват чарковете. Режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо След тях вратата и да не изстива собата. Играят хоро по терлици, за да чуват сивлиевската Музика. Когато ветрилата били на мода, Габровките не си веели с тях да ги хабят, А клатили край тях главите си. Слагат зелени очила на конете, когато ги хранят с Талаш от гаванките, за да мислят, че е сено. Когато сготвят охлюви, не хвърлят черупките. Нанизват ги на връвчица и правят супа постна, Пълнена с ориз, блажна, пълнена с биволско шкембе. Дори се услужват с такъмите и в махлата, Когато ненадейно дойдат гости. Грижа. При боядисването на театъра в Габрово не поставили Табелки с надпис „Пази се от боята“, А „Пази боята“. Между габровци. Къде е венчалната ти халка? Тази седмица я носи жена ми. На гости. Как прекара в Габрово? О, великолепно! Два пъти бях канена на вечеря. Първия път кака Ганка ме заведе на вечеря у Леля Донка, а втория път пък леля Донка ме Заведе у кака Ганка. Договор. Габровец продавал варени царевици пред входа на Народната банка. За късо време той успял да спечели доста пари. Към края на сезона негов познат му поискал заем Петдесет лева. Виж какво, приятелю. Казал му продавачът на царевици. Когато отворих тук сергия, направихме договор с Банката да не се конкурираме. Банката се задължава да не продава царевици, А аз да не давам пари в заем. Собствено производство. Габровец гощава госта си с картофи и го кани. Яжте, яжте, не се стеснявайте. Те поне са собствено производство. Но нали нямаш градина? Купих си място за гроб, че докато стане нужда, Садя го с картофи. От нищо нещо. Попитали един габровец. Как така в кратко време успя да постигнеш от Нищо нещо? Твоята жена като готви, Да речем, чорба, колко ориз слага? Ами че колко? Колкото трябва. Пък моята всеки път, преди да сложи половин чашка Ориз на чорбата, отмахва десет-петнайсет зърна и ги Прибира за другия път. Днес десетина, утре десетина. В хотела. Колко струва едно нощуване? Попитал един габровец. Първият етаж десет лева, вторият осем, Третият шест и четвъртият четири. Габровецът помислил, помислил, па туку тръгнал Навън. Какво? Да не ви се струват цените високи? Не, хотелът е нисък. Свършила работата. В предсмъртния си час лекарят поръчал на жена си Да отбележи гроба му с надпис. Жена му, чистокръвна габровка, за да не харчи пари За нов надпис, сложила на гроба на съпруга си Лекарската му фирма „Доктор Гаванков. Приема болни от девет до единайсет часа.“Голямата Грижа. На един габровски колибарин се разболяла Жената. Свидел му се за парите, но положението на жената Се влошило. Нямало как. Вечерта той тръгнал за града да търси лекар, Но насред пътя се досетил за нещо, върнал се И повикал. Пено, Ако усетиш, че нещо няма да те бъде, Духни поне лампата да не гори газта напразно. Висока цена. Когато дядо Миньо бил поканен в градското читалище, За сградата на което дарил четиридесет хиляди гроша И му показали отреденото място за паметна плоча, Той шеговито казал „Миньо, Миньо, Колко боб си изял, докато дойдеш дотука?“ За габровци разказват, че При наемане на квартира Винаги гледат до прозореца да се намира стълб с Лампа от уличното осветление. Купуват ли нещо, искат да им го загънат в Днешен вестник. Нощем палят лампите в курника, За да мислят кокошките, че е съмнало и да Снасят повторно.