Габровски хумор - II

За габровци разказват, че Сменят яйцата на щъркелите с пачи, Та да им се налюпят патета. Затова в Габрово няма щъркели. Строят къщите си с по-тесен долен кат, Като горния надават над улицата. Така дават по-малко пари за място. Когато ходели по кираджилък, си варели чорба в общо Гърне, но всеки връзвал на своето парче месо Белязана клечка, за да не се излъже. Затова ги наричат вариклечковци. Покриват солниците си със стъкло и през него топели Залъка си. На имен ден слагат върху куп орехови Черупки два-три счупени ореха и черпят. Икономично, а и хората ще помислят, Че много са посетили именника. Чиста печалба. Трябвало да се подмени подът на едно селско училище. Училищното настоятелство обявило работата на търг. Първоначалната цена била четиристотин лева. На предприемачите им се видяло евтино, Ала дошъл един габровец и наел работата на половин Цена. Когато работата започнала, цяло село се извървяло да Види кой е този глупчо. А той току подвиквал: „Ей, подай ти оная дъска. Ти мъж ли си бе? Я да видим можеш Ли сряза това дърво тука? Ха сега закови я.“Накрая хората от селото свършили Работата, а габровецът взел парите. Пропусната възможност. „Защо плачеш?“, запитал един минувач детето, Което плачело на централната улица. „Мама ми беше дала левче и аз го загубих.“ „Ето ти левче, недей, плака.“Детето взело лева и Заплакало още по-силно. „Защо плачеш пак?“„Защото ако не бях го загубил, Сега щях да имам два.“ Подходяща двойка. Младеж и девойка си уговорили среща в къщата на Момичето, когато родителите й били на кино. Но за всеки случай уговорили момичето да влезе По-напред и даде знак, като пусне една монета. Чуе ли се, че тя звънне на плочника, Младежът може да се качи. Момичето пуснало монетата, почакало, Почакало. Минало доста време, а младежът все го Няма. Не се стърпяла, слязла отново и го видяла, Че опипва с ръце. Търси нещо по плочника. „Рекох, преди да се кача да взема стотинката“, Заоправдавал се той. „Но аз бях я вързала и я изтеглих“, Засмяла се девойката. Икономичен воаяж. Срещат един габровец в София. „Здравей, какво така насам?“„На сватбено Пътешествие.“„Ами къде е булката?“„Остана си в Габрово. Тя е идвала в София преди няколко години.“ Признателност. „Вие ми спасихте живота, Иначе щях да се удавя. Какво да ви подаря за спомен? Нямам нищо. А, ето спестовната ми книжка. Не, вземете я, не ми отказвайте.“И габровецът Натиква книжката в ръцете на спасителя си. „Ама аз не мога да тегля от нея“, едва Успява да възрази смутения човек. „Правете каквото искате. Ако не можете да теглите, вмасайте. Само я вземете“, почти със сълзи на очи моли Разчувствания габровец. Габровска покана. „Ти ми ела веднъж на гости в Габрово, Та да те поканя у съседите да видиш как Посрещат хората.“Щедро обещание. „Татко, ноще сънувах, че си ми купил за пет Лева шоколад.“„Ако бъдеш послушен, За Нова година можеш да сънуваш, Че съм ти купил цяло кило.“Щедрост. Един габровец бил поканен на гости. Той извадил цигарите си и предложил на съседа си Отдясно. „Благодаря, не пуша.“Обърнал се към съседа си Отляво. „Благодаря, аз също не пуша.“Жена му Пошепнала тихо: „Защо не я предложиш на домакина?“ „Невъзможно, той пуши.“Тогава само горчица. В магазина за колбаси влязъл габровец и поискал сто Грама колбаси. Продавачът му подава пакетчето заедно с кутия Горчица. „Ама аз не искам горчица.“„Тя е безплатна Към салама.“„Дайте ми тогава само горчицата.“Денят Се познава от сутринта. Малко габровче пита продавача: „Колко струва дупката на геврека, чичко?“„Нищо не Струва.“„Тогава продай ми един геврек с по-голяма Дупка.“Победители. „Няколко пъти си поръчвам раци и все ми ги Носите без щипки.“„Знаете, раците обичат да се бият И често по-силните откъсват щипките на по-слабите.“ „Тогава донесете ми една порция раци победители.“ Протест. Навремето организирали градска автобусна служба в Габрово при такса двадесет стотинки, но хората Продължили да ходят пеша. Общината се принудила да намали цената на половина, Но габровците веднага се разбунтували и вдигнали Митинг. Когато ги попитали защо не годуват, Те отговорили: „Защото по-рано икономисвахме по Двадесет стотинки, а сега само по десет.“