Габровски хумор: част III

Панамена шапка. Селянин от Габровско влязъл в един столичен магазин Да си купи сламена шапка. Харесала му една панамена шапка, която той взел за Сламена и попитал за цената. Тридесет лева. Отвърнал продавачът. Габровецът помислил, че търговецът иска да го Подиграе с голямата сума и да не остане назад, Попитал. А къде й са дупките? Какви дупки? Учудил се търговецът. През които ще се проврат ушите на онова магаре, Дето ще даде толкова пари за една шапка. Намигнал хитро габровецът. Габровка на място. Габровец си купил автомобил. При заплащането обаче задържал за един месец част от Сумата като гаранция. Не се минали и три дни и продавачът получил Обратно сирената на автомобила със следната бележка От жената на купувача. Връщам ви сирената, тъй като мъж ми след няколко Упражнения се научи да свири сам като сирена. Прихванете стойността й за остатъка от дължимата Сума и закрийте сметката. Не е време. Татко, дай ми едно левче да видя луната през Телескоп. Шт. Потрай малко. Подир две недели ще има пълнолуние и тогава за Същите пари ще видиш повече. Хонорар. Какво има, че си толкова весел бе? Пита габровец излизащия от ресторанта шегубиец. Пих и нищичко не платих. Айде бе, че как? Разказах един виц на келнерката и тя от смях Забрави да ми поиска парите. Като чул това, габровецът влязъл в ресторанта, Дал поръчка и разказвал един анекдот на келнерката. Анекдотът бил толкова смешен, че тя примряла от смях И когато се съвзела, той й казал. Дайте ми рестото, моля. Договор. Габровец продавал варени царевици пред входа на Народната банка. За късо време той успял да спечели Доста пари. Към края на сезона негов познат му Поискал заем петдесет лева. Виж какво, приятелю. Казал му продавачът на царевици. Когато отворих тук сергия, направихме договор с Банката да не се конкурираме. Банката се задължава да не продава царевици, А аз да не давам пари в заем. Собствено производство. Габровец гощава госта си с картофи и го кани. Яжте, яжте, не се стеснявайте, те поне са собствено Производство. Но нали нямаш градина? Купих си място за гроб, че докато стане нужда, Са дяго с картофи. За габровци разказват, че. Сменят яйцата на щъркелите с пачи, Та да им се налюпят патета. Затова в Габрово няма щъркели. Строят къщите си с по-тесен долен кат, Като горния надават над улицата. Така дават по-малко пари за място. Когато ходели по кираджълък, си варели чорба в общо Гърне, но всеки връзвал на своето парче месо Белязана клечка, за да не се излъже. Затова ги наричат вариклечковци. Покриват солниците си със стъкло и през него топели Залъка си. На имен ден слагат върху куп орехови Черупки два-три счупени ореха и черпят. Икономично, а и хората ще помислят, Че много са посетили именника.