Червената шапчица: част 3

Чакам, чакам в моята Къщурка и съм Все тъй сам сама в света. Все така съм аз Сама в старостта, сам Сама, сама в света. Аз очаквам Малката си внучка И все тъй в леглото Си лежа. Ах, дано по пътя Няма случка. Мисля си за Внучето, тъжа. Аз очаквам малката Си внучка и все Тъй в леглото си Лежа. Ах, дано по пътя Няма случка. Мисля си за Внучето, тъжа. И ето в гората с въздух чудесен, Със светли полянки и нежни треви, Гръмва жестоко жестоката песен на Страшния вълк, Който страшно върви. Умен и стражен, стърка във потока. Страшен и силен, безстрашен съм аз. За мен и за мене няма никаква опка. Искам ли нещо, го имам то в час. Каквото поискам, каквото поискам го имам го, Имам го, имам го, имам го, имам го, Имам то в час. Жесток, мракогаден, властен и грамаден, Вечен и славен, безсмъртен съм аз. За никой, за нищо няма никаква прошка. Искам ли нещо, го свикам го аз. Каквото поискам, каквото поискам го имам го, Имам го, имам го, имам го, имам го, Имам татко. Хахахаха. И след дълго вървене момичето, Уморено от дългия път, влиза в горската къща. Наднича то към леглото и вижда вълкът, Предрешен като баба му. Чуди се. По-нататък, туй всеки го знай, Ляга сит той и спи непробудно, За да дойде щастливия край. Къщичката пак стои си Сред гората сам сама. Ала там беда Голяма. Никой, никой вече Няма. И зял вълкът добрата Баба. И внучето Налапал. Стоят във вълчия Корем. Пусто, пусто е Съвсем. В къщичката никой Няма.