Червената шапчица: част 2

Аз съм Лиса. Аз съм Лисана. Хитра Лисана, хитра Лисана, Лисана, хитра Лисана, Хитра Лисана, хитра Лисана. Аз съм Лисана, Хитрата Лисана. Аз съм Лисана, знаят ме всички. Хитра лис, всички знаят ме всички. Всеки е слушал, знаят за мене. Аз съм Лиса. И се гонят игриви лисичета. Със поглед щастлив тя ги следи и се смее И гледа момичето как по пътя остават следи. Първо, първо ще те завърти. А пък после ще те отвърти. Ще побегнем, ще побегнем. Раз, два, три. Раз, два, три. Раз, три. Хайде да ни гониш ти. Ще се скрием в леса голям. Няма, няма да ни хванеш там. Ще побегнем, ще се скрием. Раз, два, три. Раз, три. Раз, два, три. Хайде да ни търсиш ти. В гората със гъбки осеяна то върви все така В утринта, То върви все така и си пее. На, Чуйте вие сами песента. В гората ходя сама със песни. Мирише тук на ягоди чудесни. Боя ли се от страха ко бледнея и гъбките Дори ще ми се смеят? Не се боя. Не съм, не съм страхлива. И гъбките не ще ми се присмиват. Аз весело минавам през гората сред сенките зелени на Листата. И весело, и весело си пея. И гледам как поляни с гъбки греят. И никакъв не съм, не съм страхлива. И никой тук на мен не се присмива. И разбира се, ето накрая крачи важно по горския Път, горд и сам, както всички го знаем, Тежък, страшен пристига вълкът. Давам съвети с радост голяма. Давам, когато гладен съм само. Мъчи ме глад, мъчи ме глад, търбуха ми сякаш Е ах. Със радост съветвам млад и стар. Мъчи ме глад, мъчи ме глад. Давам съвети на стар и на млад, Когато измъчва ме глад, когато измъчва ме глад. Много съм умен и сладкодумен. Никой не може мен да измами. Дебна съм ся, сгушвам се ся, когато измъчва ме Глад. Със хитрост съветвам стар и млад, Но ме яд, но ме яд. Правя се често на мил и на сяв, когато Измъчва ме глад, когато измъчва ме глад, Когато измъчва ме глад. Тези малки краченца, които тяп, Тяп, тят през гората летят, Са на зайчетата. Тъй упорито шляпкат там по извития Път. Тяп, тяп, тяп, Тяп, тяпи, тяп. Хайде лапи мънички, път стои пред вас. Кураж и шляпкайте, и на добър час. Тяпи, тяп, тяпи, тяпи, тяп. Весело понесени със сърца добри, Тичките унесени в заешки игри. Тяпи, тяп, тяп, тяпи, тяп, тяп, Тяпи, тяп, тяп. Радостни игри. Тяпи, тяп, тяп, тяпи, тяп. Хоп от храст на храст. Тяпи, тяп, тяп, тяпи, И на добър час. Тяп, Тяп, тяп. А в своята къщичка горска, Сред гората с въздух зелен, Тъй далече от приказка хорска, Чака бабата, Чака весден свойта внучка. Лежи в леглото И случайно въздъхва така. Може би тя се плаши, защото знае, Че броди в гората вълка.