Червената шапчица: част 4

Но преди да ни стане печално, става бърз и Чудесен обрат. В гората това е реално. Скита някой ловец непознат И преди ний да кажем е казан в тази Приказка славния край. От ловеца вълка е наказан. Знаем ний, че туй всеки го знай. Бум, пляс, ето така. Кой се страхува днес от вълка? Ние пред звяра сме вече безстрашни. Бум, пляс, ето така. Кой се страхува днес от вълка? Бум, пляс, бум, Пляс, Бум, Ето така. Няма да бие вече вълка. Няма да броди вълка из гората. Бум, пляс, ето така. Няма да скита вече вълка. Бум, пляс, бум, бум, пляс. Нямаме вече страх от Вълка. И е кучето толкова весело. Лае в тази огромна гора, та е бодро, Щастливо, понесено в своята кучешка волна игра. Ха-ха, ха-ха. Подслушвам се живо и в изстрела диво летя със Изплезени зъби. Ха-ха, Бърча из гората и пак тичешката със крачка Се връщам след миг. Ха-ха, ха. Изкубва отново в гората сурово и гръмко Гласът ми ечи. Ха-ха, ха. Подкрепа край мене, Кревите стаени. Аз тичам със зорки очи. Ха-ха, ха. Словеца сега. Ха-ха-ха. Ха-ха, Ха-ха. Затрептява от радост гората, оцветя и от слънце Блести. Сякаш прелестен валс в тишината цветовете й нежни Върти. Сини, жълти, карминени, леки светят горските чисти Цветя. И танцуват цветя и пътеки, И разнасят навред радостта. Светът на гората голям, голям, Голям, какъвто е вечно голям. Та-там, та-там. Аз пак ще си пея весели песни всякога вече, Всякога вече по пътя, по пътя голям, Та-там, какъвто е той голям, от слънце и Въздух огрян. Аз вече във гората влизам смело и без Страх. И песен пея и пак се смея с весел, С весел смях. Аз бодро ще крача натам, натам, Натам, ще пея щастливо, та-там, Та-там, та-там. Ще тичам и пея и ще се смея. Чудно ще пея и ще се смея. По пътя, по пътя голям, та-там, Какъвто е той голям, от слънцето вечно Засмян. И върви пак Червената шапчица по извития горския Път. И листата със слънчеви капчици сред гората Красиво блестят. Аз се връщам, връщам през гората. Гледам, гледам как блестят листата. Тука вече никак не е страшно. Тъй е чудно, светло и прекрасно. Как е светло и прекрасно, никак вече не е Страшно, тъй светло, светло, светло. Хе! И събирам, събирам аз цветенца с бели, Сини, розови листенца. Как ще се зарадва вкъщи мама, щом ме види, Щом ме види сама. Ще се радва, радва мама, щом ме види жива, Здрава, много ще се радва, радва. Хе! С тази приказка пак се разделяме, Но остава дълбоко във нас. Ето, чуйте звънчето как стеле то своя Тъничък сребърен глас. Остана звънчето само да звъни. Звъни и звездава ни края. Ще тръгнем деца на различни страни, А то ще звъни, ще звъни. Звъни си, звънчето, звъни, все звъни. Звъни и отеква през края. Ще тръгнем, дечица, на всички страни и нека това Да е края.