Пролет по никое време: I част (Драматизация)

Полянка, горичка. И бистра рекичка. И мостче през нея. И пилета пеят. И слънчо е блеснало. И тъй е прекрасно, че Мами простора и Птици, и хора. Йоо, хехе, колко е хубаво тука! Хехе, Пешо, Чуваш ли как пеят пилетата, Пешо, Чуваш ли ги? Ей, страшни музиканти. Аз не мога като тях. Я. А, не мога. Пешо, чуваш ли ги? Чувам ги аз, Йово, ама нещо все ми се Крият. Пък аз искам и да ги видя. Я свирни още малко с кавала, дано ги подмамиш. А защо искаш да ги виждаш? Аз ли? Хаха, защото имам нова прашка за това. Само да ми се покаже някой от тия певци, Премервам му си прав. Не говори така, моля ти се. Да, да. Хи! Гледай, гледай горе колко много лястовици. Аха. А нависоко. Вярно, пълно небе. Хайде да ги преброим. Една. Две. Три. Четири, пет. Шест, седем. Хи! Виж, виж, виж. Виж, Йово, една слиза насам. Най-малката. Иии, идва към реката. Може да й се пие вода. Щи дам аз камък под тиквата вместо вода. Да не си посмял? Я! Дали пък ще ми счупиш? Пешо, чуваш ме? Остави, казвах. Пусни ме, пусни ме, Счупиш прашката ми! Ау, ау, не, Та така не! Ау. Друг път да не се закачаш с мен, ей. А, Ето и хубаво камъче. Ураа, улучих я, падна в реката. Ура, ура, ура! Хм. Пешо сигурно лъже. Я да погледна. Не лъже. Ето я. Счупил й едното крилце, Само с другото маха. Ела, миличка, ела, не бой се. О, вярно ли ще ми помогнеш? Разбира се. А защо тогава ми счупи крилото? Не, не съм аз. Стой мирно да те превържа. Така. Много ли те боли, а? Да, да. И ме страх. И ми мъчно. Ей, Така. Превръзката ти е готова. Хе, сега ще ти посвиря и ще ти мине. Хубаво свириш, но моето ято ще отлети. Ехооо, Ехооо! Ох, не ни отговарят. Далече са. Ей, стига де. Останах тук самичка. Замина мойто ято. Ще има да ме търсят. Къде ли Е? Къде? Дали ще се издигна пак в Небесата? Дали ще се докосна До облаците бели? Далиии? Не тъгувай, лястовичко. Ще оздравееш. Най-много след месец ще летиш по-добре отпреди. Не ми ли вярваш? Вярвам ти. Но тогава моите близки ще бъдат вече в топлите Страни. Какво ще правя тук самичка? Няма да си самичка. Аз ще съм с теб. А ако някой иска Пак да ме удари с камък? Ще те пазя. А ако зимата е много мразовита? Ами, на топло. Но аз не мога да живея в къща. Трябва ми небе над главата. Тогава Ще остана тук аз. И защо всичко това? Аз не съм ти никаква. Не знам защо. Защото така ми е по-лесно. Нали ако те боли или ако ти е студено, Заради теб ще ме боли и ще ми бъде Студено и на мен.