Пролет по никое време: III част (Драматизация)

Както пуснат отвисоко камък пада бързо долу на Земята, Тъй и аз бих полетяла. Само че обратно. Право в небесата. И просторът тесен ще ми стане. Ще танцувам с птици полудели, ще се къпя в Облаци от пяна, бели и на пухкави къдели. И небето цяло необятно, Блеснало от слънцето лъчисто. Ще си окача верижка златна Като малко стъклено мънисто. Ааааааааааааа! Лястовиче, Чудесно. Само че Усети ли, че заедно с мен ти акомпанираше и Вятърът? Аха. Той продължава. Ето. Май започна да носи снежинки. А, ами сега? Ела насам, жинке, Ела. О, защо аз да дойда, Снежке? Ти ела насам. Да, но тук е по-хубаво. Снежкини измишльотини. Какво му е по-хубавото? Навсякъде е еднакво. Не е така, жинке. Насам духа вятър и е по-студеничко. Вярно ли? Аха. Идвам тогава. А, наистина е по-студеничко, като в копа със Сладолед. Нали, Снежке? Ах, ужасно обичам да ми е студено. Става ми весело. Хайде да запеем. Аз съм Снежка. Аз съм жинка. Ледени сме като скреж, леки като перушинки. Щом настъпи зима тежка Над полянки и долинки, над къщурки и градинки кацаме Милиарди снежки, Кацаме милиарди жинки. А подгони ли ни хала, всички ние снежки-жинки, С цяла армия в бяло ритаме като пружинки. И с танци, и с песни можем да подмамим Всеки, за да го отмъкнем лесно по небесните пътеки. Аз съм съм жинка. Отгадахте ли без грешка, Че и двете сме... Снежинки. Ау, вече не сме Сами. Всичко наоколо побеля. А какво е това там черното? Не знам. Ще го попитаме. Здравей. Ти какво си? Птица. Какво това птица? Нещо, което лети. Значи и ние сме птици. Но освен това сме и снежинки. А аз освен това съм лястовица. Много ни харесваш. Само дето си черна. Нищо, Тя ще побелее. Как тъй ще побелея? Много просто. През зимата всичко става бяло като нас От студа. Не знаеш ли? Не знам. През зимата ние лястовиците отлитаме на юг в топлите Страни. Е, да, но ти си останала тук и Ще се подчиняваш на тукашните закони. Хайде ела с нас, ела. Къде? В нашето бяло царство. Ела бе. Не. Е, сега какво се дърпаш? Не, пусни ме. Никъде няма да ходя. Хайде, айде. Йово, Йово! Какво има, лястовиче? Йово, помогни ми. Снежинките искат да ме отвлекат в някакво бяло Царство. Няма, не бой се. Дръж се само за мен. Но те ме дърпат. Нищо. И аз ще те дърпам. Ние ще победим. Ние сме две. Да, но аз съм по-силен. Да, но с нас са вятърът и студът. Да, но... Но с мен е топлият ми дъх. О, Това момче ще ни стопи. Не може. Топлият дъх няма да му стигне за Цяла зима, ще се свърши. И тогава не само лястовичето, а и той, Двамата ще дойдат при нас, без да се усетят Даже. Ще заспят и ще се превърнат в Снежинки. Ледени пръчки, като онези там, Дето висят от свода на моста, нали? Йово, страх ме е. Нали няма...? Няма, няма, разбира се, Няма. Не ги слушай. Знам как да ги държим далеч от себе си. Крилото ти вече зарасна. Аз ще свиря на кавала си, ти ще танцуваш Ще ни бъде толкова горещо, че... Че пара ще се вдига от нас. А снежинките бягат от топлото. Хайде тогава, започвай да свириш. Не ми е много весело, но щом се налага Ще танцувам. Като започнем, ще се развеселиш, Особено ако не си мислиш за лоши неща. Разбра ли? Започваме. Хайде. Тази птица докога ще танцува? Хоп, хоп, хоп, хоп, хоп, хоп. Докато момчето й свири. Хоп, хоп, хоп. А то докога ще й свири? Хоп, хоп, хоп. Докато се умори. Хоп, Хоп, Скоро ли ще се умори? Хоп, хоп, хоп, хоп, Хоп. Може да не скоро, но е сигурно. Хоп, хоп, хоп, хоп. Зимата е дълга. Дъхът му ще се свърши, ръцете му ще отмалеят, Клепачите му ще натежат надолу. Сънят ще го метне на вълшебната си колесница, Ще се качи до него и лястовичето и двамата Заедно ще пристигнат в нашето бяло царство. Йово, скъпи, не се ли умори да свириш? Уморих се, мило лястовиче. Спри да си починеш. Не бива. Ако престана да свиря, Ти ще престанеш да танцуваш и ще се превърнеш В снежинка. Да, но и аз се уморих. Нека си отдъхнем малко. Добре, ама съвсем малко. Докато преброим до десет. Хайде, ти ще броиш. Добре. Едно, две, три, четири, Пет, шест, седем, осем. Хей, хей, лястовиче, Защо мълчиш? Недей заспива, Моля ти се.