Пролет по никое време: IV част (Драматизация)

Ооооооох, Аз май бях задрямала. Няма вече. Ето, ето, танцувам. Ето. Йово, Йове, ела да правим снежен човек. Ей, Йово, чуваш ли? Хвърли го този кавал или ще ти го взема Иии... Дай ми кавала, Пешо, не се шегувай. Върни ми го веднага. Не се шегувам и няма Да ти го върна. Моля ти се. Стигни ме и си го вземи. Хайде бе. Ама щом не разбираш и така. Сега ти, лястовиче, като го няма Йово, Нали ще дойдеш с нас? Самичка, без да те дърпам. Не искам. Не ме докосвай. Махнете се. Е, не пискай де. Щом не искаш, пък няма. Няма да те докосваме, но и няма да се Махнем. До края на зимата има още мнооого време. Ще те почакаме. Не искам. Махнете се. Не искам. Хванах ли те най-после? Сега ще видиш как се краде кавал. Ух. На ти още един. Ух. На ти още един. Само на Пешо Мечо ще ми станеш. Ох, стига, Йове, ох, олеле, стига де, Стига де. А, няма вече. Дай ми кавала. Дай ми кавала и ще те Пусна. Ух. Пусни и ще ти го дам. Ето, пускам те. Дай кавала. Дааа, ама първо ще го счупя на Две. На ти го сега. Не един, а два. Пешо. Ох, че нещастие! Как ще свириш на този счупен кавал? Какво ще правим без музика? Ще измислим нещо. Ще... Какво, какво? Ох, ох. Ами например, А, ще играем на гоненица. Хайде, ти гониш. Чакай. Хрумна ми нещо по-хитро. От тази тетрадка ще направя книжни лястовици и ти Ще се гониш с тях по въздуха. Че те могат ли да летят? Да. Гледай. Хе, ето една. Ах. Ето още една. Ах. Ето и трета. Е, да имаше и музика. Ами. А, ще има. Как не се сетихме веднага? Слушай как звънтят ледените висулки. Сякаш, Сякаш нарочно са наредени по свода на маашето. Слушай. О, че нежна музика! Йово, какво има? Защо спря? Нищо, мило лястовиче, Нищо. Малко ми замръзнаха ръцете, ама Сега ще ги постопля и После пак. Добре, аз, аз ще броя. Едно, две, Три, Четири, Пет, Шест, Седем. Не заспивай, лястовиче. Чуваш ли? Моля ти се. Хайде да броим двамата заедно. А, искаш ли? Само че трябва да броим Чак до пролетта. Ето. Ето, започвам. Едно, Две, Ох, Три, Четири, Пет, Шест. Заспиваш ли? Чак до пролетта ще броите. А пролетта е далече. Близо е нашето бяло царство. Едно не мога да разбера. Аз ли съм това истинският Слънчо? Сънувам ли се Или някой друг ме сънува? Кой може да ме сънува? Някой, на когото трябвам. Сигурно му е студено. Мечтае си да изгрея и ме вижда насън. Ами ако този някой замръзне съвсем завинаги, А аз спокойно си спя през това време? Стой! А, А. Какво има бе? Защо си станал ти? Почивам си. От какво? От спането. А! Шшш. Хе. Лягай, рано е. До пролетта има още два три месеца. Ами ако не ми се спи? Ако искам да изляза малко навън и да погрея. Глупости. Как така ще грееш? О, това е все едно посред лято да вали Сняг. Ние календарите за какво сме тогава? Да лягаш веднага. И да не си посмял да Гътнеш. Или ще има ред, Или наказание. Ясно ли Е? Хайде де. Раз, два, три, четири. Четири.