Пролет по никое време: V част (Драматизация)

Отиде си И аз съвсем се събудих. Преди малко чувах звуци на кавал, А сега нещо като ксилофон, Само че съвсем слабо, Сякаш някой свири с премръзнали пръсти. О, вече не се и чува. Не, трябва да стана. Всеки честен човек би станал На мое място. Ако се наложи ще изскоча през прозореца, но трябва Да помогна. Как да не изгрея Даже посред зима Някъде от мене Нужда ако има? Как да не притичам, Ако някой вика И в беда изпаднал, помощ чака? Как да не излъча топлинка Последна, Ако някой мръзне, Във прегръдка легна? Нека се задъхвам, капнал от умора, Но да няма болни и нещастни хора. Щом направя ги щастливи, Радостта им сякаш в мен Прелива. Мечки, Мечки, защо ме обливат горещи вълни? Да не съм вдигнала температура? Не знам. И на мен ми е много топло. Ооо! Изглежда нещо ни става. Ооо! Кап, кап, Кап, кап, кап, кап, кап, капчулки, Капчулка. Кап, кап, кап. Свирят на пиано. Бак, бак, бак. Пролет и петуха. Бак, бак, бак. Нищо, че е лято. Нищо, чe е лято. Нищо, че лято. Хубава песен. Хубава, но виж колко се смалихме от нея. И едно кокиче е подало шапчица. Ооо! Бягай да бягаме. Бягай да Докато не сме се стопили съвсем. Бягай бягаме. Добър ден! О, Има ли ми нещо на главата, че докато го Пробия това бялото...? А пък главите на малките кокичета не са много Твърди. Ах, колко е приятно тука. Светло, просторно, не е като под земята. Ехооо. Ехооо. А, Никой не се обажда. Колкото и да е приятно, като съм самичко, Не чак толкова приятно. О, и всичко е бяло като мен, няма на Какво да изпъкна. Ах, да имаше поне едно стръкче от друга боя. Има, има. Аз съм от друга боя. Чуваш ли? Чувам. Ама къде си? Никакъв те няма. Ей сега ще се появя. Чакай малко. Ох. Хайде де. Ооо, ако знаеш само как е, о, мъчно. О, Ох. Ето ме и мен. Здрасти. Здравей. Ама кой беше ти? Как кой? Ми зохарът. О, добре, че си тъмножълт. Двамата много ще си отиваме. Бледожълтото по не се връзва с бялото. Сигурно е така, щом казваш. А, я ела по-близо. О, Жалко, че си дребничък. А, аз ще порасна по-висок от теб. Само недей бърза. Виж, Още нещо пониква виолетово. Да, ние теменужките сме виолетови. И ако питаш мен, изобщо не ти е нужно Да ставаш толкова висок. И аз каква съм мъничка, а жълтото си подхожда И с виолетовото. Да, ти май скришом си подслушвал. Е, Чух няколко думи, без да искам, докато се промуша През бялото и